Архив за етитет: Черногледец Храбър

Какво е любов

(Предварително се извинявам, че разказчето не е на диалект, но някак не се получи, затова… и те така!)

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна  сякаш бе изчезнало от битието му. Продължете да четете Какво е любов

Пенко Шилбока

Видвале ли сте ора, къде по принцип са с добро образование, ма де факто са си уникални простаци. Оно тава, простотиата ни се учи, ни се назаем зима, ни па моа се отъвнеш от ньеа. Она си е като сенкята на човек – къде и да идеш, она си е се негде около тебе. Само къде, ако а облачно, нема да се види баш, ама си е с тебе, аха. И простотиата така – ако нема поле за изява моа си се таи у душицата, ама дойде ли момента, майкууу – йела глей! Продължете да четете Пенко Шилбока

Пореден урок у кулскиа дао-дзен манастир

(Въведение за уважаемия читател:

Почитаеми читателю,

За да си наясно с писания като долупредставеното, ще е добре да бъдеш информиран за една друга действителност, която на пръв поглед е леко причудлива, но съвсем реална в главите на посветените. Става дума за една паралелна на Северозапада вселена, която всъщност е в много тясна връзка с нашата действителност. И благодарение на съществуването на алтернативната реалност и връзката ни с нея, ние все още сме тук. Продължете да четете Пореден урок у кулскиа дао-дзен манастир

Некогиш на запад

Едно време, га се развиваше социализъма у назе, нещата не беа ча па толко зле, къ си мислат некои. Ората не са билe ча толко залупени и закрепостени. Не а липсала и информация за събитята и живота из страните от „загниващия“ капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които беа като прозорче към оня свет, къде ората трудно живеа и млого се мъчеа. Благодарение на късите вълни и радио „Свободна Европа“ , сичко тава достигаше до юбознателните орица от социалистическиа Северозапад. Продължете да четете Некогиш на запад

СЗ хайку с политико-бирен привкус

ПЕРСПЕКТИВА

Слънце, дъжд, дъга – добър хабер.
Светло бъдеще, мъгла – зелен хайвер.
Бунище, тиква, премиер – ай сиктер! Продължете да четете СЗ хайку с политико-бирен привкус

Христос Воскресе

(Христос Воскресе, скъпи земляци!

Тая сутрин се събудих със странни строфи в побелялата си глава и реших да ги споделя с вас. Простете, ако на някой не му се нрави!) Продължете да четете Христос Воскресе

Днеска па кой…

Така, така, така-а… Къкто вече споменахме у едно друго пруизведение, за секо населено место у Северозапада си има запазена фраза. Нали се сещате ква беше она за китното местенце, центъра на вселената, секси-дупето на географията, наричано с миловидното и душепогалващо име Вълчедръм? Сещате се-е, сещате! Обаче не а лошо да споменеме, че и за секо селище пА у тоа географски отсек си има по един характерен въпрос, показващ силната юбоф на местните към информацията относно икономическото, политическото, социалното и най-вече, от демографското състояние на местото. Продължете да четете Днеска па кой…

Монолог на един завистник

Завиждам на зимата! Толкова е бяла и крещи от чистота. Опакова всичката мръсотия с белите си воали, като Кристо Явашев Райхстага и предизвиква уважение. А в мен едни мъгли се стелят, една сивота… Клокочат песимизъм и отчаяние като в отходен канал. Завиждам и на пролетта! Как може да е толкова оптимистична, толкова пъстра? Да е пълна с мелодии и ухания, как? Продължете да четете Монолог на един завистник

Акт на съвестния полицай

Днес,…,…, в гр. Козлодуй, на ул.“Ломско шосе“, до самИ кръстовището пред „Бананите“, по посока механа „Олтения“, преди отбивката за осамте улици, на гръба на гастронома срещу автогарата, откъдето таман тръгаше рейса за Орехово, аз, пътен полицай П. Петков, запрех долеподписания господин водач, с цел извръшване на рутинна проверка на документи – лични и на автонобила, талон за преглед, оборудване и застраховка „Гражданска отговорност“. Продължете да четете Акт на съвестния полицай

Популярни вицове в стил „Шекспир“ – Джентлемени

Янки, френеца и пустиняк
се качиле у един влак.
Па у техното купе
вленАло и едно момЕ.

Пуфта-пафта – влако си тръгнА,
подир малко мОмето се изпуснА.
Меко казано – она пръднА.
а малее – кък замерисА! Продължете да четете Популярни вицове в стил „Шекспир“ – Джентлемени