Имало едно време у Бокиловци една царица. Она не била истинска царица, ама била станала Мис Северозапад та от тама и дошла таа титла. Била се оженила за един личен момък у селото и забременела. Минале се 9 месеца и родила момиче един път. Ама се уплашила царицата, коги детето зинало да реве неколко пъти, и побегнала да бие катерицата, нема с дечор да се разправа. Продължете да четете Петранка и седемте овчарета →

По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Продължете да четете Дивио запад среща българскио северозапад →

Улица „Първа“. Така се казва наща улица у село. Що не са й дали некое човешко име, е отделен въпрос. Та на тая улица кажи речи съм израснал. Първа е за мене у много отношения. За първи път карах колело там и естествено за първи път там ожулих колената. Първа и за много други работи. Продължете да четете Улица „Първа“ →