Докъ гледах таа постановка в Младежкия театър в София неколко пъти осъзнах каква прашинка а човека. Колко мое да си повервал, че си голема работа, ели па че нищо не става от тебе, да живееш в собствените си заблуди, ели па да гледаш светъ през некви очила и филтри, и кога си завел жената и децата, ели па неко сгодна мома на театър, изведнъж да видиш онаа с косъта на две крачки. Сички да я видите. Буквално и физически. И да я гледаш в продължение на две денонощия и полвин без да моеш да мръднеш. Тогива, къкто са пее в онаа песен на „Тутурутка“, разбираш, че въобще не си велик. И че освен да са молиш на Господ и да са надяваш на милостта Му, нищо друго не моеш да напраиш. Продължете да четете Нощ на театрите 2019 – „Нордост“
Архив на категория: Рошковеца
Риба в мътна вода
Видите ли ги таа ратиа горе? Тава а писмено доказателство за големото издевателство. Таа работа неа отсеги. Неа и от деведесе и пръва. Почнала а преду 75 годин и нема спиранье. Щото за текива работи лесно са намират приемници и падуане. Прибиванье!
Блок кино 2019 – „Врагове“
Виа гледале ли сте филм, къде нема ни една жена? Ма грам, и женски глас даже да са не чуе? “Врагове” на Светослав Овчаров е баш текъв.
Е, верно, прикаат си отвреме-навреме за сгодни женици войниците, ма те нали войници на фронта, девестотин и тринаеста година, за кво друго да приказват.
Добре, че в България (още) нема разни изискваниа към тоа род искуство… Ма тава а друга тема. На актьорете, къде играат, инги прелича. Мноооого са добри. Моя пре-предеда е убит тогива, на обсадата на Одрин. Чуда са кво ли му а било там на фронта, и дали неко от теа образе на филма показва нещо от него…
Блок Кино 2019 – “Жажда”
“Хората загубиха вяра в Господа. Стигнаха чак до луната и като не го намериха там, решиха, че изобщо го няма.”
Да ма прощават сценариста, режисьора и Стефан Мавродиев, ку съм сбръкал нещо в репликата на героя, цитирам по памет.
Героите в тоа филм са като от стихотворение на Вапцаров – измъчени, жадни, но обичащи живота. И тръсат. Уж вода.
Па нали знаете, че кой тръси – намира.
Северозападен джаз
Ялате бе, ялате да ги видите тиа убавци! Начи тава, къде моо са роди в глъвъта на един северозападен шашкънин, немоо го измислат сичките мозечни тръстове на тоо свет, па ку ще да ги интегрират с андронниа колайдер и да ги облъчват с хигс бозоне деноношно.
Киномания 2018 – „Рудолф Нуреев: Бялата врана“
Помните ли, кога един път расправах за режисьорката Вера Глаголева, къде фалеше деда ви Ралф Файнс? Даже тогива и са чудих кво па толко бе видела. Ма да ви кажа, кой си има очи той си види.
Думата ми а за един филм, къде деда ви Файнс е напраил голем поклон къде руската култура, в часнос балетната школа и некои аристократични порядки, башкъ невъзмутимо показва некои безсилиа на тоталитарниа режим. Тава неа филм, тава а прибиванье.
Продължете да четете Киномания 2018 – „Рудолф Нуреев: Бялата врана“
Киномания 2018 – „Животът и смъртта на един драматург“
Чуле ли сте прикаската, че майсторството е в тава да не личи, че има майсторство. Е тоо филм е две в едно: пръво показва живота на един драматург, къде е толко добър, че партиата немоо разбере, и второ е напраен с толко майсторлък, че уж показва некви тривиални битови истории, ма дзепаш кът дете в ламба и немоо усетиш кога а минал час и полвин.
Продължете да четете Киномания 2018 – „Животът и смъртта на един драматург“
Черна̀ дупка от бае ви Горан Стефановски
Ша каете – македонец кво мое да ни каже за распада на Югославиа, теглото го изтеглиа другите. Верно, че наште бракя прявиха византийска ловкос при отдеянето, лаас са понаучиле нещо от толко годин съседство, ма не ми а затва прикаската.
Според мене автора на таа пиеса а преживел същата драма кът главниа герой в пиесата Продължете да четете Черна̀ дупка от бае ви Горан Стефановски
За пъкя
Ониа дена в залива на Иракли плуваа три лебеде. Три, колко са и чистите диви плажове, къде са останале: Карадере, Корал и Иракли. Пъкя до тех е труден, стар и неподдържан, ма на ората тава не пречи, некои шегаджии даже проявяват творчество.
Ма плажовете са приказка.
„Лисичета“
Да бе, и мене тоя плакат яко ми подразни интереса та ча ма прати да дира билете за постановката. Що кя са играе на камерна сцена и тиа пущини свръшат много бръже. Голем късмет извадих, що коги са завлеко’ до касата на Народниа, билетете беа продадени до ноември, добре, че намери’ едни ора, къде са беа отказале, та купи’ тейните. Казвам им да знаат – постановката а убава, да си купат билете наново и да одат да ги гледат. Продължете да четете „Лисичета“