Простете скъпи, близки хора,
ако сбърках някъде пред вас!
Простете и без всякаква отпора
прошка давам ви и аз!

Но как, кажете скъпи мои,
да извъртя езика си за тез
и да кажа “ Прошка давам и на НОИ,
прошка давам и на ЧЕЗ“.

Или може би на НАП прощавам
или КАТ ръка ще ми целуне,
или ДАНС така ги уважавам,
или…ооо, ще взема да повърна!

Може грешен да съм, Боже,
ще си нося кръста, но не може
прошка да дадеш на оногова,
дето ръфа те и във окови

здраво те е хванал и цедИ
и не го е еня, че си Богу брат,
а се сеща, че си там във дни,
когато ти за него си електорат.

Прошка на пияницата давам,
мога на джебчия да простя,
но гнева към гад такава,
простете ми – не мога да спестя!

Грозен, дрът и непотребен.
Пиратка, гръм и употрЕбен.
Толкова за пътя земен…

Празник български празнувам.
От бунище тиква си купувам.
Нема нужда да умувам –
у тиква свещи че палувам.

Прокрадва се у мен недоумение:
що до днеска нема предложение
у ГЕРБа – нашата реликва –
лъва да се замести с тиква.

Щото тиквеници до един
се оказааме – и аферим!
Нек’ Будителите да приспим!
Ха, честит ви хуйолин!

Едно и също

Върти се небрежно земята.
Изкарвам прилична заплата.
Кога е доволна жената? Продължете да четете Още малко СЗ-дно хайку →

(Моля, да не бъде приемано насериозно, а да речем… като пародийка)

Сутрин пролетна, ленива.
Будя се и нещо ми е криво.
Сън ли бе, не помня, но отвън
се разнася вест с камбанен звън.

Почнах мислите да си събирам
и взех полека някак да прозирам –
въпроси някакви досадни в мен
правят неспокоен новия ми ден.

Така ли непотребен, незначим
животът ще си мине отстрани?
Защо ме има, пък съм неизвестен?
Живот, като под сянката на кестен.

Да бях началник строг или пък кмет,
да бях военен в униформа с капулет.
Свещеник ли да бях или поне кръчмар,
все важни хора, с мисия и жар.

Депутат ли трябваше да стана или аташе,
за да знае тоя свят, че има ме и мен?
Нужен ли съм някому така незнаен,
е въпросът, който ме терзае.

Може би поспал съм повечко нощта,
че да ми е толкоз криво сутринта.
Прозявам се, ръце протягам,
към отговори май се приближавам.

Няма цял живот да бъда неизвестен,
ще бъда оценен, надявам се кат „свестен“.
И то ще стане в някой хубав ден,
когато звън камбанен ще почита само мен!

Нищо особено. Втори юни. Петък. Задал се е събор. А Дунава все така си тече. Нищо особено. Време за обяд. Време за биричка. За леко отпускане. Слънчево. Топло. Направо – лято. И к’во? Нищо особено. 12 часът е. И засвириха сирени. Да-а, време за минутка почит. Една минутка. Един миг, в който би трябвало да се замислим, да сведем глави и да отдадем уважение. Продължете да четете Нищо особено →

И понеже, скъпи мои пустиняци, иде време за едно млого одговорно и паметно събитие, а именно – вълчедръмскиа збор, те яла на Ви едно расказче на таа болна тема. Он збора ни е на св. Дух и макар че кутловчанье се опитаа да ни го приватизират, ниа се не сръдиме. Нашиа си збор датира от памтивека, затава кой сака – да заповеда. А я че отодим на збор у Монтана (дей, къ модерно звучи: „Монтана“). Продължете да четете Бай Цаци – сборянина →