На 25.01.2005 година бързият влак от София за Видин спря на една малка гара в Северозападна България. От него слезе един единствен пътник и за пръв път от 10 години вдиша животворният въздух на родното си село. Този въздух, който за пръв път напълни дробовете му преди 28 години. Продължете да четете ИВАН ГЕЧКИН (ЧАСТ 1 – ЧЕРНО) →

На 03. 05. 1976 годин Мито Дерденкин изленъ ут болницътъ у Михалоград, беъ гу оприрале ут язвъ нъ мешината, куту гу предупредиа дъ не лизва грам пиенье, докь ъ жив. Он тъкъ съ фпечатли, че слет пловин час беше обрънал две жешки мастики къде хаптогарата и съ наложи да буъне и една бира на екс, оти с неги гу не пущия у рейсу за къде ньеговото село. Продължете да четете Мито Дерденкин →

На 23 декември 2001 година нади Северозападо се изду такава връла сприя, дека дрътите ората не беа виждале никоги у кроткио си животец. Студ закова здраво таа пуста земя, закова а като пирон иякова тарба и навънка стана минус дваасе градусе. Облаци са пререваа у небето като овци из проскубан бостан, ора са лизгаа по ледо като подкована магарица връз ламарина, а свиньете усещаа, че нещо зло витаа из въздуа. Чекай, че я почна като Стивънчо Кинговеа, ше уплашим женора и дечора. Продължете да четете Бончо Шоклъчков →

На 30 май 2016 година Монко Тупанкьов са събуди, сак че са а родил, ма ако некой беше питал маки му, по-добре ич да са не беше раждал. Она женицата са нада, нада тоа да стане човек, па по едно време са пренесе отдире, та да а не тръка тоа догледник.

Иначе он не беше лош, беше олекотен вариант на бидон за кисело зеье – 150 литрака, тип анти камила – моаше да пиа 10 дена, без да са труди, обратно на камилата, дека моа да гръби 10 дена, без да пиа. Продължете да четете Монко Тупанкьов →