Докъ гледах таа постановка в Младежкия театър в София неколко пъти осъзнах каква прашинка а човека. Колко мое да си повервал, че си голема работа, ели па че нищо не става от тебе, да живееш в собствените си заблуди, ели па да гледаш светъ през некви очила и филтри, и кога си завел жената и децата, ели па неко сгодна мома на театър, изведнъж да видиш онаа с косъта на две крачки. Сички да я видите. Буквално и физически. И да я гледаш в продължение на две денонощия и полвин без да моеш да мръднеш. Тогива, къкто са пее в онаа песен на „Тутурутка“, разбираш, че въобще не си велик. И че освен да са молиш на Господ и да са надяваш на милостта Му, нищо друго не моеш да напраиш. Продължете да четете Нощ на театрите 2019 – „Нордост“
All Articles by Рошковеца
42 Articles