Докъ гледах таа постановка в Младежкия театър в София неколко пъти осъзнах каква прашинка а човека. Колко мое да си повервал, че си голема работа, ели па че нищо не става от тебе, да живееш в собствените си заблуди, ели па да гледаш светъ през некви очила и филтри, и кога си завел жената и децата, ели па неко сгодна мома на театър, изведнъж да видиш онаа с косъта на две крачки. Сички да я видите. Буквално и физически. И да я гледаш в продължение на две денонощия и полвин без да моеш да мръднеш. Тогива, къкто са пее в онаа песен на „Тутурутка“, разбираш, че въобще не си велик. И че освен да са молиш на Господ и да са надяваш на милостта Му, нищо друго не моеш да напраиш. Продължете да четете Нощ на театрите 2019 – „Нордост“ →

Продължете да четете Риба в мътна вода →

Продължете да четете Северозападен джаз →

Ша каете – македонец кво мое да ни каже за распада на Югославиа, теглото го изтеглиа другите. Верно, че наште бракя прявиха византийска ловкос при отдеянето, лаас са понаучиле нещо от толко годин съседство, ма не ми а затва прикаската.

Според мене автора на таа пиеса а преживел същата драма кът главниа герой в пиесата Продължете да четете Черна̀ дупка от бае ви Горан Стефановски →

Ониа дена в залива на Иракли плуваа три лебеде. Три, колко са и чистите диви плажове, къде са останале: Карадере, Корал и Иракли. Пъкя до тех е труден, стар и неподдържан, ма на ората тава не пречи, некои шегаджии даже проявяват творчество.

Ма плажовете са приказка.

Продължете да четете За пъкя →

Да бе, и мене тоя плакат яко ми подразни интереса та ча ма прати да дира билете за постановката. Що кя са играе на камерна сцена и тиа пущини свръшат много бръже. Голем късмет извадих, що коги са завлеко’ до касата на Народниа, билетете беа продадени до ноември, добре, че намери’ едни ора, къде са беа отказале, та купи’ тейните. Казвам им да знаат – постановката а убава, да си купат билете наново и да одат да ги гледат.  Продължете да четете „Лисичета“ →