– Бе кой люска по тва време бе?
– Па я съм – рекох язе.
– Па връй си! Гявол да та земе!
– Оо, нема па! Ша спъ у вазе!
– Е ти па, кво така прикааш…
– Е па прикаам – рекох язе.
– Май лазда нещо тука сакаш…
– Ми сакам ми – па рекох язе.
– Ми ако излезна при тебе вънка…
– Ма яла де – й рекох язе.
– Май нема а спиме до заранка.
– Никво спанье ма – рекох язе.
– Ми ти ако улезнеш тука, баш…
– Да влазам ли? – попитах язе.
– До сабале ше откараш.
– Е мого ясно! – рекох язе.
– Вратницата ако прескочиш па…
– Да скачам ли? – й рекох язе.
– Заранка ше ми цъфнеш па.
– Е па ше цъфна – мого ясно.
– Отварам ти, ама не си познал…
– Отварай! – рекох язе.
– На никой да не си мъцнал.
– Не бой са! – рекох язе.
Превод: Н. Ф.
Не знам дали има награда за превод на ЕС, ма и да нема сака да ти ги връчат. 🙂 Прибиванье!
Е те тава а то…тоо превот напра’о искръти кочината…одкрай време съм си фАн на резервата и на афтура му и тава нема а са промени доде сам жиф!