Да бе, и мене тоя плакат яко ми подразни интереса та ча ма прати да дира билете за постановката. Що кя са играе на камерна сцена и тиа пущини свръшат много бръже. Голем късмет извадих, що коги са завлеко’ до касата на Народниа, билетете беа продадени до ноември, добре, че намери’ едни ора, къде са беа отказале, та купи’ тейните. Казвам им да знаат – постановката а убава, да си купат билете наново и да одат да ги гледат.
Тиа ората сигур ша идат, ма са чуда дали мое по некво чудо да напраим така, че министерския съвет целокупно и едновременно да седне да ги гледа. Ша каете – тава а американска драматургиа отпреду осемдесе годин’, тиа са не вълнуват от текива работи. Макя, не вълнуват са. Тава за тех е писано, ку питате мене. Наете ли къ падат най-често правителствата у назе? Кога скарат тоо с ората с тоо с парите. Единиа преебава другиа, зима много пари и историата приключва. Ма да не ви занимавам с незначителни работи.
Постановката а огин. Расправа са за едно американско семейство от юга, текива, къде са забогателе наскоро, разбрале са целиа свет и сакат да забогатеват още повече. Двама бракя и една сестра праат сметки за мильоне, па една снаа, една дъщера и една прислужница отначало ги не разбират, па по едно време почват да им са чудат на акъя. Снаата а от некогашната аристокрациа, тиа ѝ са подиграват, па кя а нервна и нещасна горката. Авторката ги а кръстила Бърди, Пиленце демек. Та ониа бракята и сестръта ша прибиват светъ, ма им не стигат пари да го доприбиат, затава дират зекя, да додаде. Той зекя болен, па заминал да са лекува, па го чакат да доде, па са чудат къ да го предумат, и те така те. Ма ич ги не интересува кой болен, кой здрав и кво въобще ша става с ората. Друго освен мильонете, къде ша налапат, ги не вълнува грам. Тава а щото мечтаат – кой за бижута, кой за влас – текива човешки неща. Сал Бърди мечтаеше за други работи, ма тиа ѝ са смеа на мечтите. Дали що са бе напила, коги им ги расправаше, тава неа ясно. По едно време на средъта на постановката зекя са довлече и стана много интересно…
Ората викат, че тоа герой бил скептик, ма я от текива сложни работи не одбирам, затава ша ви кажа по простому кво видех: текава неебавка, квато изигра Иван Юруков досеги не бех виждал на театър. Болен човек на умиране и тура сички на онаа си работа. Драмата а в тава, че на тех им требват пари, много и бръже, па него го боли дедовиа. Сакчеде сал жена му Регина (Кралицата демек) го поразстрои по едно врeме и то не зарад друго, ми що той бил влюбен навремето в неа, завалиата. Ма тава бе за кратко. Жена му и бракята ѝ до едно време са вардеа да не прекаляват в грубосттъ един към друг. Обаче откъ зекя са появи с таа неговата неебателна физиономиа, ониа почнаа да са едът яко. Сал Бърди му са зарадва, че а дошъл, неа мильонете ги не интересуваа.
Нема да ви разправам повече, да ви а интересно да гледате. Имайте предвид, че актьорете играат за стра’. Благодаръ на Бина Харалампиева и на актьорете за тоа спектакъл.
За финал ша цитирам нещо, написано от Христо Ботев под заглавието “Това ви чака!” горе-доле 40 годин преди таа постановка: „Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог.“ Кой сака професионално резюме на пиесата, да чете тукее.
Доде ми една идеа: ша пиша на Народниа театър да постават пиесата на голема сцена и да поканат сегашното правителство и толко предишни, колко са съберат в салона. И тава президенте, прецедателе на народно събрание, шефове на разни служби. Ма после да ги не пущат навънка баре един час след постановката. Като гледам режисьорката ша ареса идеата и като нищо мое да са навие. Според вазе кво ша стане?
Източник на заглавната снимкя: http://nationaltheatre.bg/play/lisicheta/