Зе ми акъя таа жена. Така са викàле и за героинята ѝ навремето. Зарад таа си героиня, къде инги а влезнàла под кожата още коги а била дете, Зорница София Попганчева са приби от работа. Резултата а БРИЛЯНТЕН.
Я вчера дзарантъ оди’ до бълха-пазар и са сдоби’ и с книгата „Хайдути“ на Николай Хайтов. Та прочето’ и разказа за Румена войвода. Ма думата ми а за филма.
Той а баш от мойте любимите – за сбръканите човешки отношениа. Тънка работа. За ора, къде са много наясно къв е светъ окол’ тех, ма го не приемат. И помежду тех си много-много са не аресват и неко път сакчеде си не верват, ма знаат, че прават квото требва. Усещат некакси, че тава, къде сака да прават, а единствениа правилен ход. Очите им гледайте, очите! На Румена, на Стоян, на семействата им, на кадията, на бея… Филма а за душъта на човека по онава време. Кво е да си мъж, жена, българин, турчин, се’янин, четник, воевода. Жена – къде майчинското в неа си избива, дако, че кя го души със сила на характера и с безспирно сноване в горъта; мъже – къде са избрале да са айдути, ма ги води жена, колко и да а умна и сербез – жена. И сичкото тава в Османската империа в средъта на деветнаести век… Даа, Румена а съвременник на Раковски, Каравелов, Левски и Ботев. И бе тръгнала къде легиата… Кой знаа ку бе стигнала до Раковски кво а можлò да стане. Ма в историата „ако“ нема. Квот станàло – станàло.
Филма следва разказа на Хайтов, ма неа документалистика. Ку неко сака да разбѐре баш кво-що било – да дири документе и да чете. Да го не дири тука. Тава а филм, кино. Неа научно изследване. Талант е тава, талант. Дарба за представане на гледна точка. Майсторлък. С адаптирането на сценариа (подбрани са най-важните моменте, преломните), с режисурата и операторската работа, с костюмете, звука, музиката… Костюмете са истински носии, сбирани и реставрирани с голем труд. И тава цървуле, гривни, пушки – сичко. Снимките са в Жеравна. Стига ви сал да чуете къ тропат конете по калдъръма и къ гръмът пушките и ша разбѐрете за кво ви прикаам.
Да ви не расправам къв зор беа виделе докъ сберат парите, финансирането демек, па и не само. Да са напраи един филм и да са пущи неа проста работа. В конкретниа случай – резултата а шедьовър. Ку вида таа гòдин Зорница София на фестивала в Жеруна ша ги черпа едно вино зарад тоо филм.
Е ви трейлър: https://youtu.be/ySlxiS9oils
Източник на заглавната снимкя: https://www.voevodathefilm.com