Виа одиле сте на опера? Щото тиа дена са завлеко и азе да гледам тава чудо на върховете в Белоградчик. „Кармен“ от Жорж Бизе. Прибиванье, вервам ша ма разберете. Пренесох са в друг свет, олекнах без да съм изпил баре три рикии. Академика Карталов и неговите ора са докоснати от Бога. Праат неземна красотъ в най-бедниа регион в Европейскиа съюз. Нема кво да ви прикаам повече, глейте:

Тава сценографиа, музика, пеене… Ква бе приказката, къде гледааме откъ са стемни, моете да видите тука: https://www.operasofia.bg/novini/item/6837-snimki-ot-karmen-opera-na-varhovete-belogradchishki-skali-2018

Тава изпълнение показа огромен професинализъм и много работа, раздаване. Раздаване, що без него нема организациа и логистика, тава къде на по-прос език му викат – много ора и много пари…

Добре, ма на другиа ден беше сблъсъка с действителностъ и за неги ми а думата.

На заглавната снимкя, къде ги видехте най-изодгор, са останките от една искуствено насадена колтура от недалечното минало. Апа дългосрочните резултате от полвинчатите действиа на същата таа култура, къде теглим от неа (па и не сал от неа) и досеги, са по-доле:

Намесата и съавторството са видат, мисла, че нема кво да коментирам повече.

Млого а убаво за 100 лева а видиш опера на световно ниво, скали, пещери, рисунки на баре осам иляди годин. Що 100 лева? Що толко ми струваше целиа масраф: път – 10 лв. (що одииме неколко човека с кола), спанье (20 лв.), билет за операта (25 лв), яденье (29 лв.), билете за скалите и за пещеръта (16 лв., и то що си не носех студентската книжка). 100 лева. Виното, къде си го купих от тама го не броа, що си го пииме в Софиа с един приател от Брегаре, къде му расправах за операта.

Сал че таа ефтиниа има последствиа, къде струват повече от 100 лева. Без ора нищо не става. Сичкото тава – скали, музеи, пещери, рисунки, опера – сака ора, къде да го пазат, изучават, развиват и да учат другите ора след тех. И сака пари – и за ората и за наследството. А сеги са живее на мускуле, съсипва са секи ден, едва забележимо, нема а кара още много така. Видехте на кво са запреличале рисунките. Да ви не расправам ексурзовода, къде ни развеждаше из пещеръта кви щуретии прикааше – то не беа атомни взривове нарисувани, то не бе календара на маите, хелиоцентрични системи, елипсовидни орбити, не беа цикли на ерите на Земъта, то не беа етимологии на името на пещеръта с корене от старобългарски, санскрит и шумерски, бегай маани… Ма баре има кой да води ората из пещеръта, а са не разтриат вътре, кой знае, сигур на човека заплатата нема и полвината на средната за дръжавата.

Ку са остаи така, за 100 лева, таа работа нема а кара много. Другото мунче от групата го обобщи: „Ей, то да са рисуват курове по стените било традиция на 40 000 годин. А ние са чудим що немоо одучим младежтъ от таа работа…“

Додоа ми много идеи, в мойта недоучена главъ са завъдиа баре педесе варянта за развитие на туризма и опазване на наследството, къде никога нема да видат бел свет. Сигур секи ден некой от посетителете си го мисли. Проблема а в тава, че ги не зимаме ниа тиа решениа и никоги нема а бъдем ниа на местото, къде са зимат. Може наще унуци да бъдат, ку ги научим къ му а редъ и ку а останало нещо за пазене и развитие дотогива.

Наете ли кво пее главната героиня, циганката Кармен, в операта, къде ги гледааме: „Ку ма обичаш ти – добре, ма варди са, ку почна а та обичам азе…“ Сакчеде и наша работа същата кът нейната, пламенна, променлива и малотрайна – од либоф повече съсипваме, отколко праим нещо. То ша покаже.

Не е безнадеждно де. Почти през целото представление голема час от народа, вместо да потъне в магиата, вадеше телефоне да снима. Маанете тава, ми некои си не беа исключиле светкавиците… Да ги питаш закво са отишле… Кво и да е, укротиа са накраа, на четврътото действие, коги бе големата драма – сичко притихна и не смееше да шукне, дзепаа кът бебе в ламба. 

Та от тава, къде видех си мисла, че сърцата на ората са добри, сака сал да не бъдат искушавани и да са водат с добро. Ей, ора, вервате ли, че на другиа ден жената, къде продава сандвиче и вода до касата на скалите, ни гони до колата в жегата, що била сбръкала и ни врънала триесе стотинки по-малко?

Щом в най-бедния край на Европейския съюз жената, къде  са прибива в жегата и расчита на приходе сал два месеци в годината, са не продаде за триесе стотинки, сичко мое да са опраи.