ПСЕХИЧНИ ПРОБЛЕМЕ У ВКЪЩИ 1

Имаме си един петел. Глигорица му викаше на галено Ебчо, но напоследъка много зе да се нерви (она, а не петело) и съга го нарича Пущиняка. Та тоя петел най редовно се катереше по кокошките из дворо и те си беха щасливи ебаси. Глигорица също.
Обаче получи некво псехично растройство (петело, а не Глигорица) и ги отеба сичките, а кви ярки си имаме в наличнос, като слънца! Некаква комшийска мръсница с проскубана трътка и гол врат как му завърте тъпата малка главица, та он по три пъти на ден зе да прескача тарабите и почна да е яри само нея, мамка му и петел! И постепенно спре да обръща фнимание на наште си. Много ясно, че у дворат ни настъпи униние ебаси. Нема пърхотене, нема яйца, нема жевот, нема нищо.

Глигорица зе да кълне през час, та чак се сети за Натка от горната маала и почна да налита и връз мене. Абе нема жевот у назе, ойде си спокойствието и жизненоста, та стана на проблем. Като почнеш от кокошките и свършиш с Глигорица, сичките по цел ден овесили човки одат из дворо като малоумни ебаси. Имаме си и магарица, Живка и викаме, сметам да е прекръстим и неа на Униние, че почна да прифаща псехологично некакси настроението на околните женски твари и само реве. Ама за кво бреца, не казва ебаси.

Та на тая, голошиестата о съседниа двор, стопанка и е Сандовица. Един ден отместих една откована тараба и олезнах да търсим Сандо, че ми требваше тесла да зачукам нещо, а мойта не знам каде я бех отебал. То ние със Сандо още по времето от пустинната буря се каниме да зачукаме таа тараба, мърдащата. Ту он, ту язе, ама повече се канеше он. Влизам язе у тех и гледам Сандовица леколеко претича през дворо и се спре на вратата на сайванто, па ме загледа гяволито. Бре викам си Глигоре, таа сака да ти рече нещо, я бегай да видиш. Упътих се веднъга къмто сайванто им, бутнах вратнята, а Сандовица отвътре рече, ох бе Глигоре и уш съм я бутнал, зе та се отърколи о ланската слама и навири ногите. Уж сомрачно вътре ебаси, а гащите и се белнали ени текива пресно испрани. А и она си ги не затиска със сукмано да речеш. И я се омислих много серйозно. Расаждавам си на акъло и си викам, Глигоре не мое слочайно да си обуе прани гащи Сандовица, па и баш о средата на седмицата ебаси. Само ти прай намек, па ти да се сетиш, друго нема как да е. Епа сетих се и рипнах и язе връз нея, а она зе да малви, ох Глигоре, ох, юнако мой, откога ти давам нишани, а ти ме не забелезваш, соколе небесен, и ени текива работи ебаси. Аз ного мразим когато водим полоф жевот да ми ломотат, та е подплаших като и рекох – Сандовице, ако не млъкнеш вадим го и мекия! Та она се укроти и зе само да скимти, ама тва мене ми не докарва нервени валнения.

И от тва преживеване напомежду нас със Сандовица, се образуваха некви сърдечни междосъсецки отношениа, та нема как да й преебем голошиестата кокошка, която й е льобимка на сичкото отгоре. Не моем да съм толко жесток язе ебаси.

А и друга полза излезна от теа слънчеви междосъсецки отношениа.
Сандо най после закова тарабата.

ПСЕХИЧНИ ПРОБЛЕМЕ У ВКЪЩИ ДВЕ

Та се омисли язе, да земем да намерим отнекаде неко ветеринарнов психатар ели некви таквиа учени ора, да дадат акъл кво да го праим тоя психясал петел. Ама без да ми отвара приказка за клане, сакън! То не че не ми е идвало да му откинем главата (на петело, а не на психатара) ама оно и тека си е като без него, що да се абим неангажиращо.
И некви апчета да изпише на Глигорица покрай петело.
Да земе да забрай за Натка, друго ми не требва.

Рекох Глигорица, та се сетих, она как се беше побаркала по ено време от телевизоро по опражневане на фитнеси разни. Къде намери нещо потежко из дворо, се го дига и разправа, че помпела била, а пиперо из фитириите сух. И по ено време зе да праи кросове по пътеката покрай нужнико напрет назат. Добре, ама там имаме ена дуня бая стара вече и язе се се каним да й поорежем исъналите клоняци, ама оно като има да става нещо и да бех я орезал, немаше да се размине ебаси. Та сурнал се един клон напреко на плочките малко преди клозето. Глигорица го не видела и земе, та се съпне лошо и си надене сещаш се кое връз некаков чеп. Ама ного лошо се надене, що се е разпрала по далжина и земат та й се исипат яйчниците и се самоскопила наведнъж. Язе по тва време съм бил по къро, ели о хоремаго, ели при Натка, ено от трите требва да е било, тва не си го спомням съвсем. Ама не бех на местопрошествието, само добре че балдъзата Верка (името и иде от верваща) е била, та она като писне (Верка, а не Глигорица) и е чул фелшеро, та дошел с чантата и е зашил криволево. Само къде си мислим, че конеца му не е стигнал, що е остаи възширочка некакси. От тогива Глигорица се я избива на нервени напрежениа. Беше се омарлушила по пречина на половиа ни жевот, що като изпалневаме семейните задалжениа, оно си клапче и ни она, ни я нещо се усещаме по ония места. Добре, че съм маж се пак, та се сетих и зех от фелшеро два бинтове. Като го бинтосам стегнато моя Глигорчо и он стане ем дебел ем изправен стои, та Глигорица позабраи за дефекто си, апа язе се оправам със саседките. Без бинтове, да си не помислиш нещо накриво.

Язе правилно сметнах, че ако се оспокои псехичното напрежение у кокошките, постепено обстановката че ваздейства благо приятно и връз другите женски твари наоколо тех, вкльочително и Глигорица. Епа нема как Живка също да не почуства облекчение ебаси.
Обаче се съмневах кво че правим с месирките.

При тва положение измислих да пробам първо със бром като у казармата, а после да олизам у разходи за нов петел, ако не помогне башбаш. Що парите у село се не въргалят по мегдано нали, ни па ги копаме по къро, нали. Сетих се и да земем да го вържем за секи случей да не ръгне пак през стоборо завалията. И да му прекарвам кокошките надупени откаде трътките. Наште си кокошки де, а не чуждите. Тва след като му отмине бромат, сещаш се вервам. Само се чудим още тва лекарство бромат сахранева ли се у фелшери, що може там да ми излезне ептем ефтино срещу шльокавица напримерно. Напокрай това се присетих дали не можем да надрусам петела с джойнт и да минем савсем потънко без бромове. Ама не вервах Николина Пощажийката дали че ми отпущи за без пари. Се че посака нещо, она е много посаклива женска, нищо че е като на Владо Мастикара кравата му Йовка и отпреде и отзад.

Апа тека умалително се е изучила да си сака, та сърце ти не дава да откажеш!

Автор: Глигор Гьоргиев, Откъс от „Селски истории“, за поръчка на книгата пишете на rezervatseverozapad@abv.bg и посочете офис на Еконт, телефон и имена. Книгата струва десет лева. Се толко излаза и с доставката ебаси.