Имала майкя едно ми чедо
и то заминало за Канада.
Да бачка яко като говедо,
та да не помни и да не страда.
И да не пита онова облаче бело
откъде иде, къде е летело,
и да се пише по име Джон,
и да забрави сбора на село,
да стане глобализиран гьон.
Влака от Червен брег за Орехово край Дунава. Вече го нема. На последният, вече не помна коя година, пишеше на него: „Отива си влака, отива си и министъра!“
Тава а теснолинейкята 🙂
Хубави спомени от детството и летните ваканции прекарани в село Липница, през което минаваше и линията Червен Бряг – Оряхово.
Червен БрЕг – ОрЕхово искаш да кажеш? Сестра ми я били питали преди много години, от къде е и тя казала Кнежа? „Лъжеш ни“ – рекли – „никой кнеженец нема да каже КнежА“ 🙂 🙂 🙂
а сега де „Кнежъ, леб, козъ, овцъ(уфтсъ) абе кулен… по Алтимирски
Баш така си а – и не знаат, че са вика „кнежанин“, ми го гласат там некакси(вероятно според „варненец“ от Варна) :))))
Я не плачем по принцип, ама тава ме разчувства много…
Не а баш лошо тава Ващо произведениие, г-не Фенерски… ама има подробности и то важни и Виа може и да ги знаете – мого ора е от таа убост, дека описвате у Вашиа сайт така убаво, заминаа за Канада и по на майната си даже, щото им беа омръзнале тиа сборове и целата убиваща сичко светло селяниа. Един мой по тоа те повод ми цитира една убава поговорка: „Фали селото, ма живей в градъ!“. Та така… от убавото никой, ма никой не бега.
Здрасте, Николайчо. Я не съм Фенерски, ма прочетох Вашия коментар, нещо не можах да разбера логиката, затава рекох да питам.
Много ора са емигрирале, щото са им омръзнале сборовете??? Я познавам бая гастарбайтере, ма баш такъв не съм виждал. И такъв, къде а побегнал зарад селянията. Тя е в хората навсякъде, дори кога са в чужбина. Проверете кво значи “гастарбайтер” на немски. Според вашата логика правилният термин би бил “фестфлюхтлинг”.
Сега разбирам твърдението на един съфорумец, че ако очите на курвите светеха, град К. щел да бъде като Лас Вегас. Ясно що не е – що селянията убива светлото.
Рошльо, ти или си са набозал яко, или ти а изпила чавка акъя. Нещо омеша понятията, да го еба. Ма за затъмневащиа ефект на сеяниата си вденал – бравус!
Бозал съм коги съм бил бебе, па акъл никоги не съм имал особено, да има ча и за чавки да го пиат. 🙂 Па мое и некоа да го е пийнала, знам ли… Затва за баланс на течностите натегам на рикиа по родови срещи (на църковни празници, къде им викат сборове), добре че има ора, къде не бегат, ми си доваждат от чужбина баш за тех, чудна работа. 😉 Ма сигур що са бегале от невежеството и да дират възможности, къде тука ги нема.
Всъщнос нема значение, в текста, къде са апем под него, Фенерски прикаа за късане от корена и загуба на идентичнос, тава а съвсем друга работа…
Ора, не уядайте са един с друг, стига ни, че сички са ни заръфале. А снимката ма враща баре 45 годин назаде. бех ученик и си одех с влака от Червен брег до Мизия /беше Букьовци/. Локомотивете беа на кюмур и спираа да пият вОда на Крушовица, Бела Слатина и Кнежа. Като са приберех дома бабичката пръво ма рендосваше, че съм гледал през прозореца и я се са чудех откъде знае. Ча после разбрах, че муцуната ми а почърнела от пушека и почнах да са мия на гарата, преди а са прибера. Ма тя си продължи с боя, що да спира нещо, къде и без тфа си работи. Та влака моа го маанат, нема да ни изтрият обаче споменете, къде ша ни връщат винаги на село. И тия от Канада ша си додат, ако не физически, то със същите тия спомене. И ония от други места на майната си винаги ша носат у себе си ено детство, което нема с кфо да смениш, ако ще на Луната а са качиш.
Омраз тава Рошковеца, бе! 🙂