Двама големи режисьори. И двамата са сътворили кахърни творби, тежки. Депресарски. Аман вече. Никаква светлина в тунела. С кой да почнем?

„Нелюбов“ се казва филмът на Андрей Звягинцев. И нема абсолютно нищо позитивно у него. Едни нещастници се едосват, че са се ожениле преди години, па вече се не обичат. И мъжът си има друга, даже вече бременна, и жената си има друг, некъв богат чичак. Обаче си имат син. И те тоа те син така реве без глас, че ти къса сръцето. Нема да ви разкривам сюжета. Но дори накраа, коги сичко е станало ясно… Или па изобщо нищо не е станало ясно – тогива пак тия двамата са си се толко нещастни, колко у началото, даже може би и малко повече.

Оно че светът е станал толко див вече е ясно, ма що требва да го гледаме па и на кино. Я съм отишол тама да се разсеем малкочко, да помечтаем… Бимумамата значи.

„Без милост“ е заглавието на турчина – немец Фатих Акин. Една булка е омъжена за турчин, който е израснал у Немско и нема вече нищо турско у него, ако не броиме турския му крив нус, ако е овцъ, не моо се напасе. И има терористичен акт, и има политическа коректност… И ако го гледате, обрънете внимание на шрифта на заглавието у началото, стилът му ще ви каже много неща за темата на филма и така нататика. Любимият ми режисьор на „Soulkitchen“ и всичките му ранни филмове тоа път е работил по поръчка, вижда се с невъоръжено око.

Ама така е, понекой път требва да им клекнеш на ония с парите… Що иначе ше му запрат кранчето. Ей, той си знае човекът.