А сеги тава е репортаж за некои малко по-неизвесНи обитателе на Резервата. Още преди неколко годин некой са беше опитвал да напраи подробно описание на една голема част от митичните същества, обитаващи тава убаво вълшебно место. Не моа да кажа, че съм ги виждал сичките тия муртузуци, маждрамуняци, пелентолопе и други от таа порода, ама такиви, дека псуват кмета и пиат бира, с лопата да ги ринеш. Тава убаво, ама барабар с тия дека са подробно описани, има и некои незначителни пропуски.
И поради таа причина, че са пропуснати некои съществени моменти, тука сакам да Обръна спициАлно Фнимание на едно особено същество, дека обитава гробищата. Тоа редък екземпляр са нарича скукумърляк. Науката почти а на път да докаже, че са а получил от мутациа и кръстоска на маймуна и пор. Повечето иследователе, дека са го виждале, твърдът, че тава създание а женско и че даже има мънинки. Друга научна ипотеза твърди, че а далечен прародител на скункса или на пора. Тиа иследователе са базират на тава, щото особено летоска от съществото са разнаса такава миризмъ, щото коги минете на метър от него, мое да си речете, че са намирате край некой непочистен селски нужник. От миризмъта мое да ви са наслъзът очите, да ви заюти жестоко или да ви докара асматичен пристъп, ама без никоги да сте боледувале от асма.
Длъгите наблюдениа показват, че скукумърляка а почнал да еволюира и мое да са каже, че има проблесъци на акъл. Пръвите белези на еволюциата са налице, сазданието оди на два крака, демек изправило са а. Да са а уподобило на човек а могу трудно да са каже, като му са погледне муцуната. Тогива са вижда, че по мънинките Очи могу бие на гризач, ама сал дека не му а толкова издадена напреди муцуната. Носът му а прИбран и топчест като у некои разновидности на сурсупудулата. Е те тава кара ората на науката да викат, че са изродило от кръстоска на маймуна и пор. Тава същество носи дреи и мое да са каже, че тава а велико постижение на еволюциата. Е, верно а, че са могу мръсни и че мое да ги а намерило у некоа кофа за боклук, верно а, че никоги ги не пере, ама за кво му треа да ги мокри, като си му а добре и така у тех.
Тава същество а бозайник, поне така мое да са предположи, оти отпреди има две боски като при ората. То обича да еде сладки работи и а готово да фръга метани за умрелете и да са тръшка сал некой да подаде за „лека им пръст“ или „да им са намери“. За разлика от некои временни приоданци по гробището – мургави човекоподобни, мръсни и сополиви, дека сал чакат некой да подаде нещо за „лека им пръс“ на умрелете, тава същество мое да свръши и некоа работа. Понеже ората редовно одат по гробищата и палат свещи та да им а светло на умрелете, тава творение на еволюциата а решило да им помага у тава начинание като връти тръговиа със свещи. Ама да си не помислите, че тава са обикновени свещи като тиа дека ги праат поповете. Тава са други свещи и по нещо дека са различават е, че скукумърляка им бае и ги препиква, та да горът по-убаво. Мое да са каже, че има и други проблесъци на акъл, щото коги додат ората на гробището, съществото им вика: „Насам на убавите свещи, попски, черковни три пъти светени! Ялате и купувайте, да са ви живи и здрави умрелете!“
Некои ора верват, че тава същество а носител на специални паранормални дарби. Мого пъти са го виждале да бае на ората по гробовете. Тава сигурно са праи, та да не рипне некой умрел и да земе да вампиряса. Некои орица верват, че коги некой умре, да му а мир на кокалете требва скукумърляка да оди да му бае на главъта секи ден до четиресе.
Не а могу сигурно дека спи тава удивително неземно създание. Викат, че на гробищата нема къде да са пОдвре, ама мое да има некоа брълога или некоа колиба. Издирваньето на леговището а могу затруднено от буйната растителност. Ората на науката сакат да откриат брълогата по миризмъта, ама не моат да намерат доброволец, дека да мое да издръжа без противогаз. Зимъска покрай скукумърляка па мое да са мине, ама летоска смръди, та са не трае. Ама не а верно, че са не къпе, оти има ора къде са го виждале да са топи у барата летос и тава сигурно а било а са окъпе. Мое да а било сал един път на десет годин, ама а важно, че еволюциата си а свръшила работата и скукумърляка а добил некои хигиенни навици.
Размножителниат период на тава създание а целогодишен и по секо време на денонощието, ама могу а трудно а са намери некой дека да са а напил толку, че да не мое да помирише ка смръди. Тава могу пречи на размножаването на тава редко създание и затава некои иследователе сакат да го запишат у червената книга на изчезващите видове. По таа причина от могу годин насам са са впрегнале некои ора от общинската управа и са му подсигуриле начин да са препитава като снабдева ората с осветени по спициалната гореописана технологиа свещи и като си зима заради умрелете „да им са намери“. Мое да са каже, че лично един могу важен управник собственик на погребална агенциа „Кофчега“ от могу време са а заангажирал никой а не пречи на скукумърляка да тръгува със свещи.
Ние моем сал да ги пофалим такива управници, дека толку са грижат за опазването на родната фауна и моем а са надеваме, че тоа редък животински вид нема да изчезне, а ша продължи да еволюира и ша остане да посреща идните поколениа и ша вика на секи, коги влаза у гробищата: „Насам народе, насам! Да са ви живи и здрави умрелете!“
Дедо Омраз
Тоа митичен Северозапад ! Колкото и да е обособено пространство, не е ча’ до там компактно нещо. Язе например никоги не съм и чувАла за пелентолпе и скукумрляци. Даже едно време са дивих на Й.Радичков, де писА нещо за чудното същество „тенец“. За тава понятие не бех чувАла, ако че съм израсла на 50км разстояние от родното место на класика. Обаче па знам за фантастичните филикощерици, килистри и сокерици. Без да съм категорична, изнътре ми иде да ги възприемам за женски чудодейни същества, а в контекста на употребата им, тия понятия несъмнено имат женски характеристики. Може да са самодиви, но може и да са съвсем реални човеци, у дома ти, над главъта ти, абе да си е… майкята.
Значи, тия работи са си чисто лично или народно творчество от най-ново време, тва са измислици и нема нужда човек да ги знае. Сал таке за удоволствие се пишат и четът.