Мислиле ли сте си понекоги, че тиа окол вазе тотално са загубиле връзка с действителносттъ? Що ку питате мене, Дорон Еран, режисьора на тоо филм, гаранциа си го мисли. Идялно го е пресъздал в историата на филма и в главната героиня. (Дежурното предупреждение – не четете резюмето на сайта, не струва и не дава никва престава.) Снимкя на обществото а напраил. Ша каете – то сиги а модерно а са прикаа за домашно и секво насилие, затава. Нема а са плашите. Кът вика Чудомир за едно време: “(…) Поп Костадин пък, инак добър и кротък човечец, на никого освен на попадията ръка не е дигнал (…)” Тава си го има и в Израел, дако, че ги неа имало кът дръжава, коги у назе са са случвале работите, къде ги пише Чудомир. Мое сеги да празват 70 годин’, ма в социалните проблеме и междуличносните отношениа при тех нема голема разлика с по-дрътите дръжави. Спецификата, обстановката къде са развиват теа общочовешки проблеме, дава солтъ на филма.

Тава а историата на млада, сгодна женица на триес годин. Фотографка, работи в некво списание. Проблеме с тоа, къде са гласи а са жени за него, с шефа къде са поебват отвреме-навреме и те така. Докъ не разбира, че има проблеме и с майкя си и бащъ си. Тава неа холивудско кино, нема ефекте, трагедии, тежки акорде и гюрулриа, драмата а преставена в очите на момичето (таа жена играе за стра!), в неловкостъ в разговорите с брат и, в глъмотиите, къде и ги дрънкат сички подред (без брат и), в позите на актьорите, докъ прикаат, бе майсторлък. Къде а тънкиа момент: къ са намира пъкя, коги и са стоварват една камара ядове на глъвъта, сички ора по некви техни си сбръкани причини сал лаат и нема а напраат нищо по въпроса да изринат гюбрето, апа и кя са поразклаща (изолациата на кабелете почва да пропуща, кът са пее в една песен на Брегович и Северина)…

Нема а расправам повече, да ви а интересно да го глеате. Ша го дават и на 24-ти в “G-8”. Бе вижте го в програмата на фестивала. Тава ша му е четврътата прожекциа въобще. Ку го опущите – мое да го гледате в Израел, след два месеци тръга по кината там.

Иначе си приказвааме с режисьора. Той каза, че праи филми от дваес пет годин, основно по социални проблеми. Расправа, че преду време е напраил пръвиа фюм за обрезването на жени изобщо и прожекциите в цел Израел са биле сал за жени, от секви етносе и религии, ма сал жени. Верва човека, че има ефект от тава тиа теми да са на дневен ред постоянно. Затава снима текова филмове, дако че баланса между печалба и изкуство а труден.

Освен че песните във филма са на английски, намерих сал един кусур. Начи, кога брат и на наща приателка са довлече от краварника в кибуца, теле бил израждал, целиа омазан и седна до неги, кя реагира с погнуса, ча коги тръгна да я пипа с ръце. Мислех да му кажа на г-н Еран, че консултантите са са поизложиле, що коги излазаш от при кравите, от тебе са носи смрад, къде са надушва баре от педесе метра. И на ората, къде са довлачаш при тех, пръвата реакциа е: “дуууу, връй са къпи и фръли тиа дреи навънка а са измеришат.” Другиа проблем е, че нема трейлър в мрежата. Не дирете, пробвах на английски, на иврит, нищо нема. Тава, къде излаза кът резултат при търсене е некъв холивудки фюм, къде нема нищо общо с тоо, къде ви прикаам. Ма то не мое сичко да а идялно. 🙂

Тава а израелската гледна точка. Па ку искате да чуете и българско мнение извън общото лаене – глейте участието на Цветана Манева в “Панорама” снощи.

*Снимкя: http://doroneran.com