Простете скъпи, близки хора,
ако сбърках някъде пред вас!
Простете и без всякаква отпора
прошка давам ви и аз!

Но как, кажете скъпи мои,
да извъртя езика си за тез
и да кажа “ Прошка давам и на НОИ,
прошка давам и на ЧЕЗ“.

Или може би на НАП прощавам
или КАТ ръка ще ми целуне,
или ДАНС така ги уважавам,
или…ооо, ще взема да повърна!

Може грешен да съм, Боже,
ще си нося кръста, но не може
прошка да дадеш на оногова,
дето ръфа те и във окови

здраво те е хванал и цедИ
и не го е еня, че си Богу брат,
а се сеща, че си там във дни,
когато ти за него си електорат.

Прошка на пияницата давам,
мога на джебчия да простя,
но гнева към гад такава,
простете ми – не мога да спестя!