Биле ли сте некога на откриване на нещо? Ма текова, баш откриване, с ламбите, балонете, дреи, гримове, неловки прикаски на ора, къде не моо приказват и пр.? Ку не сте, сигур сте виждале по телевизията, то разлика с тава, къде а на живо много-много нема. А биле ли сте на неофициално откриване, къде ората са не суетът и си приказвате с тех без да си придават важнос? То тава, неофицялното даже мое да нее там, къде нещото са открива. То а коги са спре за малко преди да почне лудницата. И а толко по-убаво, колко повече прибиване а имало по подготовката.
Я ида сеги от текова. Лудницата почва за дваес пръви път след неколко дена. Килимете и прожекторете са планирани за в НДК на девети март. Апа таа вечер в Дома на киното беше нашто си, вътрешно и истинско откриване. Къде една българска актриса на 85 годин’ честити Баба Марта на ората, дошле да гледат филма „Призвание Актриса“ (http://siff.bg/bg/articles/novini-za-filmi/s-prizvanie-aktrisa-posveten-na-ginka-stancheva-startirat-prozhektsiite-na-21-viya-sofiya-film-fest-v-doma-na-kinoto“>http://siff.bg/bg/articles/novini-za-filmi/s-prizvanie-aktrisa-posveten-na-ginka-stancheva-startirat-prozhektsiite-na-21-viya-sofiya-film-fest-v-doma-na-kinoto), напраен за неги.
Та туриа три микрофона пред екрана в залата и директора на фестивала Стефан Китанов представи екипа на филма – сценариста Олга Маркова и режисьора Валентина Фиданова-Коларова. Олга Маркова е киножурналис, критик и в последно време – сценарис. СФФ ги наградиа с почетен диплом. Кя благодари, каза че живота и е минал основно в залата в домъ на киното, оттам са познават с Китанов. Расправа и комични работи, къ неко път не съ имале време и да едът, що нема време между прожекциите, па требва а изгледат и да пишат за неколко филма, къде са един след друг по фестивалете. Даже некои ора биле сигурни, че са ги виждале да кърми дъщеря си некъде на задните редове. Текива работи. За филма жената каза, че кя и режисьора са скрити, испъква Гинка Станчева. И верно. Тава а документален филм, къде я лично си го гледа кът игрален. Некъкси а много личен, ша каеш, че самата главна героиня му а и режисьор. Ма нее. Майсторлъка а тогива, коги са не усеща, че а праено с майсторлък. Почва с кадри от педесе и не знам коя годин и с тава, че Гинка Станчева а пръвата българска актриса, поканена на кинофестивала в Кан, за роя във филма „Земя“. И къ кя чистосърдечно си признава, че кът и са обадиле да и кажат, кя рекла – ма къв Кан, я съм на турне. И къ са чудила кво да облече на фестивала, па накраа събрала очите на сички кът са появила с народната носиа от филма. И те така – по червениа килим. Таа снимка, къде ги видите горе а реплика, напраена шеесе годин след оригинала 🙂
От целия филм са усеща чистосъредечие и искренос. И игръта без усилие на добрата актриса. И беа топли думите за неги от колегите и, къде интервюираха по време на филма – Никола Анастасов, Стефан Мавродиев, Искра Радева и др. Най-забавни беа историите на Никола Анастасов, къде расправаше, че окол неа винаги имало досадни обожателе, къде той, Апостол Карамитев и още двама-трима разгонвале. Един имало много нахален, къде щели и да го биат, ма той излел, че и а гадже, та му са разминало. :green: И друга една – коги биле млади студенти, той бил влюбен в неа и са чудел къв подарък да и напраи. Знаял, че кя много сака да види пловдивскиа панаир, ма сиромашко момиче, нема с кво. Та той са фана на работа летото и събрал пари. Зимал билете за влака, къде пътувал тогива шес часа от Софиа до Пловдив и тръгнале в дванаес часъ нощеска. КЯ по едно време му заспала на ръкъта, па той завалиата не смеял с часове да мръдне а ги не събуди. Коги стигнале Пловдив, кя станала и рекла – а да връвиме – па той горкиа така са а бил одръвчил, че не можил да стане. :green: Даваа и за любовтъ и с мъжа и Пейчо Пейчев, къ са обичале и колко бил ревнив и те така. След ВИТИЗ и тригодишното распределение в извънсофийски театър а можла да иде къде ще, ма а избрала Благоевград, що Пейчо а бил там.
И друго ма впечатли особено – къ трудниа живот ги а калил, ма ги нее огрубил. Красиво и изтънчено момиче и същевременно много силен характер. За справка – през войнъта евакуират семейството и в Драгоман, апа по пъкя им открадват целиа багаш. После убиват бащъ и на фронта. Сеги има една единствена снимка на семейството си от детските години. Бедно момиче, ма искарва университета, най-съвесно води записки на лекциите (ного ясно, отде пари за учебници), после Анастасов и още двама калпазане, ядрото на конпаниата, одат при неа, та четирмата учат за испитете.
И те така, я моо пиша цела нош, ма ша легам, че заран па сака а са работи. Да знаете, че дадоа на Гинка Станчева специалната награда на фестивала. Сеги си турвам билета с личен афтограф от неа под възглавницата и легам, па друг пъът ша напиша още.