Има една песен на НЛО „Ех, Канада“, чували ли сте я? В нея лирическият герой пее за това как дава мило и драго да избяга оттука. Аз пък съм темeрут и няма да се махна. Не че не съм опитвал, но не се получи. А сега вече не искам.
Знаете ли какво е това на снимката горе? Това е бикът Гурко.

Бик като бик ще кажете. Държавен. Дали го навремето на Брегаре да опложда кравите, водили го по изложения нагоре-надолу, награди печелил. Даже и на пловдивския панаир. Каква е ползата от всичко това ли? Не е като да няма. Пряката полза е подобряване на генофонда. Косвената – един Рошковец повече, да ви занимава с глупости.

Косвената полза, произлиза от това, че потомството на тоя бик е било много търсено, защото той е бил от сой (отличия, това-онова, а те не дават току-така). В резултат на това дядо ми, Бог да го прости, за пръв път видял пари, хартиени пари, в живота си, когато занесъл да продаде млякото и маслото от две негови крави, дъщери на тоя бик. А баба ми, Бог да я прости и нея, е могла да се запише и да завърши средно образование, защото баща и взел добри пари за едно теле, дете на тоя бик, с които пари платил гимназиалното образование на дъщеря си в Кнежа.
После на тези хора (баба ми и дядо ми) и през ум не им е минавало да бягат някъде, нито в Канада, нито в Занзибар. Научили са и децата си от коя страна се дръжи мотиката и докато копаят с нея да различават кое е царевица и кое – плевели.

И до днес всички деца в Брегаре знаят за бика Гурко. На снимката горе комисия от врачанската земеделска камара го разглежда през 1939 г. И ако имате малко време, погледайте звяра, с който са се снимали и помислете кое е царевица и кое – плевел.

Снимка: Държавен архив – Монтана.

Тук можете да прочетете статията на северозападен диалект