Заповедайте, заповедайте! Ич се не притеснявайте! Чуствайте се като…, абе като онаа свиня у кочина, къде сънувала, че изскочила. Нали се сещате къ се чуства свиня, кога избуши кочината? Точно така – като истинска свиня. Та, заповедйте у нашта опщина, без много да му мислите. Оно тука, тоа къде требе да мисли го не прай, та виа ли. Тука а истината. Тука а живота. Тука моа прай секи кво си сака, без никакви последствия.

Тука ората са дружеюбни, кротки и млого бедни. Винаги че ви посрешнат с кво имат и с едно наум. Тука ората живеат с цел, а некои и с половин. Тука нема ограничения. За нищо! Най-безгранична е простотиата. Подир ньеа е мизериата. А тава са макята и бабАта на слободиата. А от своя страна слободиата е като мида – нищо не прай, ама ражда бисери. Заповедайте у нашта слободясала општина. Тава е дестинациа-мечта за секи, който се чуства подтиснат от сички строги нормативи и законе, които спират некак си развитието на личноста. Чекайте съга, да си не помислите, че тука па нема органе на редъ ели општински управници. Не а да нема – има. Само че редъ тука е а ла Айнщайн. Демек – относителен. Редъ у нашта општина е като едно стройно и снажно тело, за чието здраве се грижат органете на редъ. А техната функциа е предимно да работи добре отделителната система. А работат ли добре органете, редъ сокойно моа пюска до изтумбванье. И така се постига абсоютна демокрация. Демек – народа управява, а редъ, с майчина ласка и усмифка, го оножда фнимателно и системно. Е, те такава симбиоза не моа се намери насекъде. Затова заповедайте при назе, да се почуствате истински разкрепостени. Тука секи моа деде воя на сички пориви, къде са подтискани камара гОдин. Тука думите съобразяване и притеснение, са апокрифи.

Ако некой си е мечтал до днеска, да се изреже насред гастронома – тука е местото. Ако некой е страдал от непреодолимото желание да припика кафеафтомат – тука е лекарството. Ако некой е преследван от кошмара, че не моа да маструбира на автобусна спирка, да заповеда. Тука е местото, къде човек моа се почуства истинско животно. И понеже животното гони инстинктите си и не може да бъде обвинявано за никое от действиата си, така и виа драги посетители на нашта општина нема да бъдете обвинени от никой в нищо. Бъдете наши гости, бъдете истински животни и вас ви чекат сал удоволствия.

Тук секи галфон с незадоволителна грамотнос, моа да е управител на супермаркет. Тук секи средностатистически алкохолик, моа да а майстор-готвач, в луксозна, импровизирана куфня насред пъта. Тук секи прегракнал циганин моа да претендира, че се каа Сашо Роман. Тука безнаказано моа сечеш дръва къде ти падне ели да си откачиш неко черчеве от неко згодна къща. Тука моа лунгурисваш поди пенджера на комшиата с възможно най-яката уредба и най-пределните децибели посред нощите и никой с цвеке нема да те замери. Тук телефон 112 е блокиран. Тука! Тука е местото! Е, не смо достъпни за секи, ама па кой се довлече, остава със спомени ели евентуални белези за длъго време. Така че, заповедайте! Коги усетите, че батериите са ви натърнале, зарядната станциа е тука. У нашта општина. И работи безотказно. Местата са ограничени, домакините – два пъти повече, затава на губете време. Ялате!

Оф, ще да уакам работата. Е пъ нали трееше да каам, къде е таа општина-мечта. Е, къ така къде? Естествено, че таково райско местенце моа се намира сал на едно место. И това е? А де, де! Точно така. Нашта општина се намира точно по средата на големиа вселенски гъз. Географски погледнато – поди опашката на Балканскиа лев. Тук е съсредоточена сичката потенциална и кинетична енергиа, къде вселената моа да употреби. И след определена преработка, я издрусва като круша точно у нашта општина, което гарантира непрекъснато производство на материални блага – кукуруз, боза, леб, ток, юти чушки и те такиви работи. Айде, заповедайте!