„Ела си, сине, на село, да станеш манечък.“ И „Да съм жив да умра един път и ша са рОда.“ Тиа мъдрости ми додоа коги са зафанах да ви нАпиша мойте профански впечетлениа за оняденшниа ми допир до вишиа пилотаж в театъра. Та са зачудих дали да ги сподеям с вазе.
Ма па си викам – режисьора и испълнител на едната главна роя на постановката, къде ша ви расправам, лаас а торлак и сигур нема а са едоса много, ку види, че един брегарченин публично сподея некви мисли за неговата постановка.

Става въпрос за „В очакване на Годо“, къде режисьор, къто сигур вече сте са сетиле, а Деян Донков, апа двете главни роли са играат от него и от Иван Бърнев.

Нема да ви прерасказвам сюжета. Ни па ша расъждавам над актьорска игръ, сценографиа и пр., що тава са работи, къде не одбирам. Още повече, че тоа спектакъл е поклон към Крикор Азарян.

Ша ви кажа кво разбрах. Разбрах, че Годо нема да доде. Филолозете, къде изучават тава произведенее в университета, расправат, че Бекет бил измислил името ГодО, що било иносказание за Господ. Тиа двамата истръпляци Гого и Биби биле чакале да им са помогне одгоре демек. И си чакат. Помежду тава – глад, бой, башкъ и ненормалници, къде ползват бесовете за впрегатна сила, ги занимават с дивотии и те така. Тегло. И тиа чакат.
Ма Годо нема а доде. Що си неа тръгвал. Апа тиа двамата са толко оскотеле, че немоо го познаат. Ма неа сал Годо, къде им требва за спасението. Требва и да си поразтръкат гъзерете. Единиа сакчеде некакси го усеща, ма я лично не разбра’ дали тиа пропадляци ги проумеа тиа работи, ели па барем намериа пъкя. Лутането е големо и краа а отворен.
Я съм са лутал много пъти, досущ кът тиа двамата оръпяци. До прибиванье. Апа тава, къде ма приземява секи път, са намира на левиа брег на Искъра, на петнаесетина километра южно от устието. Кът ма посрешнеа там баба ми и дедъ ми, Бог да ги прОсти, и фанех мотиката, светъ са подреждаше. После кът сипеше стареца по една ледена рикиа и почнееме а си расправаме патилата, батериите са презареждаа. (Тава рикиата под асмъта а страшен дезинфектант, прогонва секва вътрешна смрад.) Баба ми и дедъ ми ма научиа кой а Годо и ич да го не чакам, ми да лова мотиката. И тоа метод досеги работи безотказно.
Тава ми каза на мене постановката. И други работи, напримерно ситуациата в дръжавната администрациа, къде от най-горе до доле са чака Годо да спаси работата и са не праи нищо, що мое прес тава време а са опущи Годо. И смрадтъ расте. Ма таа тема неа северозападна. Я пиша за резерватската час, за тава, къде секи од назе го пази вътре и надълбоко. За лутането, претръпването, дребните уж работи къде ни карат да преминем реско от ежедневната анестетична истръпналос в безнадежнос ели в обнадежденос (ели па неколко пъти от едното в другото) и те така.

Постановката е в „Театър Азарян“, НДК, играе са в Зала 2. Последното представление е на дваесе и седми тоо месец и лаас още има билете. И предупреждавам, да не кае после некой, що не съм казал: тава яденье, пиенье и сгодни женици нема. Постановката а два часа и полвина, с антракт.
Е трейлър: https://web.facebook.com/AzaryanTheatre/videos/1329375573813349/