Едно време, га се развиваше социализъма у назе, нещата не беа ча па толко зле, къ си мислат некои. Ората не са билe ча толко залупени и закрепостени. Не а липсала и информация за събитята и живота из страните от „загниващия“ капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които беа като прозорче към оня свет, къде ората трудно живеа и млого се мъчеа. Благодарение на късите вълни и радио „Свободна Европа“ , сичко тава достигаше до юбознателните орица от социалистическиа Северозапад.
Е, друг е въпроса, че такива станции изедоа главите и на не малко ора, като ги ориентира къде Белене, с цел трудово и идеологическо превъспитание, ама тава е друга бира. Та така и у Вълчедръм – ората не са се остаали, да не знаат клюките за отвъд стената. Даже по едно време, разкрепостяването фана такива размери, че можеше и с личниа си афтонобил (Жигула, Москвич или най-много Трабант) да си напраиш ескурзия до неко „братска“ страна.
Доживели етапа на такова главоломно развитие на нещата, семейство вълчедръмчанье решили да се възползват от таа „привилегия“. Посбрали парици от летната жътвена кампания и решили да се порасодат до братска Чехословакия. Естествено, такова нещо, из такива Северозападни селища, си е било цело събитие. Ората, преди да се решат на таа крачка, сбирали информациа дълго време. Братска-братска, ама колко пO на запад, толко по-лош живота там, заради лошото влияние на оня прогнил строй. Та-а, тава семейство напраило солидна подготовка за похода, като зело сички необходими мерки против евентуални провокации. Така де – като видат таа бела, измита Лада, тиа ентелегентни и умни българе, ората там моа да завидат и кой знаа к’во може да им родат главите.
Между другото, за да не злепоставяме героите от това събитие, ще ги наречем семейство Барбарони. Не, това не е случайно. Татко Барба по тава време е негде у 150 кила, мама Барба – къде 120, а манинките Барбарончета (две сладурани на 11 и 14 години) аха-аха да ударат стоте, ама още мааанко им не стигало. За това семейство яденето въобще не било небходимост, ами едно от най-големите удоволствия у живота. Та какво по-убаво от това да превърнеш необходимостта в удоволствие? Но пък немало по-голем ужас за тех, ако това необходимо удоволствие било възпрепятствано по некакъв начин.
И така – белата Лада била педантично почистена от жито, ечемик, кукуруз, курешки, дърденки и солидно количество пепей, снабдена с абсоютно сички необходими подробности на задължителното оборудване, та даже и здрава резервна гума. Товароносимостта й била подобрена с допълнително добавени пружини. Една подробност само към приготовлението било специалното оденье до Халите у София. Защо ли?
Дошъл така очакваният ден на тръгването. Вълнението стигнало върха си. Трепет и суетня обзели сичките Барбарончета, но най-накрая тръгнали. Щастливи и подготвени за всичко, нашенците наближили Сръбската граница. Спрели за рутинна проверка на документите, която минала успешно, но… Дошъл момента, в който митничарят помолил шофьора да отвори багажника за проверка. Татко Барба с неудоволствие протегнал левия си крак от Ладата, понапънал се, изпъшкал и се изтърколил от возилото, което в този момент се килнало силно надясно. Пристъпил човека към багажника, пъхнал ключа, завъртял и отворил. А вътре – артелна ти не требва: пити кашкавал, щафети салам, наденици, тенеке сиренье, щайга с мармалади и… куп други подобни. Митничарят, явно не очаквал такава очевадна контрабанда, се стъписал в първия момент, но почти веднага се съвзел:
– Другарю водач, какви ги вършите, какво е това? – и посочил съдържанието на багажника.
– Койо? – почудил се татко Барба.
– Как „койо“ бе!? Какво возиш в багажника, а?
– Яденье! – учудено отговорил нашият, неразбирайки за к’во па толко се а разпенявил тоа милиционер.
– Е яденье, ама яденье за един полк за едноседмичен лагер! Това се казва конрабанда на хранителни продукти и ще трябва да конфискуваме!
– К’вооо? Къ така че конфискуваш, бе? Сакаш да Умреме отглади за тиа неколко дена ли?
– Вие „отглади“ явно нема да умрете, ама ако това го изядете – от преяждане е сигурно, че ще пукнете.
– Старши, мани не говори глупости. И без тава се чудиаме с жената и децата дали да не качиме ремаркето, що багажника ни а малък, ама рекоме да се не праиме на свинье. Мани не бъзикай се с назе.
– Ти или си изпечен контрабандист или… говориш сериозно. Ама на тая въдица се не хващам. Ще викна колегите, да решим, а ти си помисли как ще докажеш, че всичко това тук е за собствена консумация.
В този момент се чуло леко припукване от колата и след секунда-две Ладата вирнала муцуна нагоре, като застанла почти в поза „седящо куче“ – мама Барба се изтърколила от колата, в недоумение, защо се бави мъжът и с тоя милиционер.
– Жена, Ела да видиш ма, сакат да ни конфискуват яденьето!
Мама Барба изтръпнала – без храна – ужас! Дошли и другите митничаре, запознали се със случая и никой не повервал на Барбароните на версията за собствената консумация. Едосал се татко Барба и рекъл:
– Я на ескурзиа моа да не одим, ама яденьето си не давам. Жена, вади едно одяло отвътре и простирай. Викай децата, да седат, що колко е у повече, треа го издеме.
Спогледале се митничарете, ама де – рекли да погледат сеир, па послем да конфискуват. Мама Барба извадила едно одяло, викнала децата, а татко Барба почнал да вади деликатесите и да ги порцира. Като сленали дечорете и поизвадили от яденьето, Ладата се изправила щаслива в стойка „Оффф…“ Наседале сички на импровизираната трапеза и таткото зараздавал – на секи по щафетка салам, по половинка пита кашкавал, по едно бурканче мармалад, по един леб и некои други дреболии. Започнало се: такова апване митничарите не беа виждале – така апетитно, така съсредоточено, с такъф кеф, че почнале да преглътат, дако че не биле гладни. А семейството вече не обръщало фнимание на никой и на нищо – сичката енергия била съсредоточена в поредното удоволствие, с което ги е дарил живота…
– Стигааа! – не издържал проверяващият. – Събирайте и тръгвайте ведага! Ама веднага! И другия път да закачите и ремаркето!
И така – неправомерно обвинени в контрабанда и после грубо прекъснати по време на ритуалното удоволствие, нашенците неохотно сбрали синията и потеглили… на запад.