На 23 декември 2001 година нади Северозападо се изду такава връла сприя, дека дрътите ората не беа виждале никоги у кроткио си животец. Студ закова здраво таа пуста земя, закова а като пирон иякова тарба и навънка стана минус дваасе градусе. Облаци са пререваа у небето като овци из проскубан бостан, ора са лизгаа по ледо като подкована магарица връз ламарина, а свиньете усещаа, че нещо зло витаа из въздуа. Чекай, че я почна като Стивънчо Кинговеа, ше уплашим женора и дечора.

Та тоа ден Бонко Шоклъчковиа от село Поповци са дигна из кревата силно разтревожен, главата му трънеше като жилезо, коги го влачиш по асфалто, изпрепцува на макя бабичката, разрита кокошке, гъсета и пуйчета и си издена се кво има из патурете.

„Вадим и трите, па коьо сака да пика” – тава му беше житейската сексуална философеа.
Бръже ги прибра и са препцува него си, оти беше забоварил да си пиа илачете пръвой. Та за таа цел са улете у магазата като кьорав кон у гробище и набръже напълни един пепеив, компотен буркан с вино. Тоа буркан не беше мит, откъ умре маки му, вече има 15 годин, един път Ганка (жена му) го беше понела къде чушмата, ма он я одека и нги каза, че ше ги постриже с косъта, ако още еднъж му барне бурканя. Она го премъна през ногите с една патерица, ма те остай бурканя немит.

Она по принцип си беше разбрана бабичка, като нги юснеш една песница, са разбира и кротува като шиле, преяло с лицерина. Та като удари щафетата 800 без предястия (един буркан вино на гладно), моментално бъклицата му спре да търни, отиде, изпика са и са подготви псхихически за кланьето на Косто. Он така си беше кръстил прасето, даже се така си ги кръщаваше хайванчеата сека божа годин, оти мразеше СДС-то и у чирвата си. Синовете му беа дошле на госкье с женора и дечора и на него и на бабичката нги беше млого кеф. Снощи са беа изпокарале със синовете за политика, мачове, тракторе, оранье, брануванье, чизелованье и сички теми, дека са обсъждат на село. Та таа заран беше млого голем студ, он надена ватенката на баща си, дека не беше прана никоги, баща му умре у нея предо 25 годин. Къ и да а, таман са улете у неги, коги съгледа снаата Пенка с мининкио у ръце.

– Пенке, сиса ли оня мининкио? – запита афтуритетно он.

– Сиса, татко, сиса – срамежливо отвръна Пенчето.

– Да сиса, що шму еба макята – още по-авфтуритетно закючи Бонко. Он не че пцуваше женичката, тава си му беше сека втора приказка, даже веднъга след тава са прозина по бабичката.

– Гане, наточи ножевете, да ти ебем маята, и бега дигай ония двамата пустиняци, накарам му. Нема да спът като мрътавци до обед, яле не моа ги дигнеш от масата нощеска. Работа има да връшиме днеска.

Ганка полете като ястреб да изпълни тия кулутурни заръки и след малко на пояната са поредиа Цонко миникио, дека беше два метра человек и 130 литра бъдън и Монко големио, дека беше дребен и кьощав, ма дръжеше на пиенье като изкопана земя.
Женора нги напраи по едно кафенце, они палнаа бръже по един качак и са поредиа къде нужнико да стурат.

Бонко сметаше, че пиеньето на кафе е педераска работа, при положение че има полвин тон рикия и два тона вино у магазата, ама младите си беа особени за некои работи.

Бабичката прилете с ножевете и три бурканя с вино, един пепеив и два чисти, като да забовари преди тава да нги даде и по едно юсче рикия – тип антифриз. Къде като пинеш полвинка и паднеш у снего при минус дваасе градуса, снего покрай тебе почва да са топи.

Коварно са примъкнаа къде кочинята, ма Косто ги усети таа жна. Загньете са у дъното на помещението и зе да глеа биковито. Бонко имаше итра стратегиа, беше зел полвинка лукчета и ги нафръга със се ратиите по цименто у кочинята. Прасето моментално са фръли като ранен партизанин и тоа час едно въже го стегна на примка през пръицата. Почна едно квиченье, а наще го повлекоа като индийци строшен рейс. Завръзаа въжето за един дуд на пояната, горкото прасе зе да са тегли назаде естествено и си оголи шията. Големио син, къде беше миничък, замана с касапскио нож да му пререже грацмуня, а мининкио, къде беше голем, опиняше надзаде прасето.

Монко беше военен и по принцип имаше млого точен мерник, ма му не работеше оптиката от толко пиене и прасето с ловко чупещо движение си мръдна главата и избегна смартоноснио удар, а ножо са заби у врато му само колко да го разсръди. Тигивана са изврате като централен защитник у окръжна група и така загреба Цонко изотдоле, че му подфръли един метър у въздуа кръшната снага. Он пьосна като зрела круша на цименто и са разпити. Прасето извръна поглед къде стопанина си, дека така коварно го предаде тоа ден и полете накъде него. Бонко са засили къде кочинята, ма не успе да затвори вратницата и Косто са улете по него. У тоа мил момент Монко прилете и затвори враата, да не изпущат свинята. Она като са развръте вътре и нагази Боне като глиган картофена нива.

– Отварайте, маки ви дееба, умирам! – изрева Бонко.

– Тате, ше изпущиме прасето! – експертно са произнесе, станалио Цонко.

В тоа момент прасето избуши кочинята и полете с мамутски тръбен зов из пояната и с висока средна скорост са заби право у курнико. На место не загина никой, ма един петел стана гей от тигива, от стресо. И после загина от манара в таа връзка.

И тогава се намеси съдбата, на пояната пристъпи Ганка Шоклъчкова, въоражена с една печена иякова гьостерица и изреза като мечка стръвница у празна кошара.

– Ше ми прибиаш дрътио и дечицата, свиньо ти мръсна! Я за тава ли та раним, да не дадеш да та закоям.

Свинята подири спасение у бягство, но един премерен удар с гьостерицата контузи тежко заден десен и хайванчето поднесе по ледо. Бабичката се лизна с пистовите галоше къде дръвнико и награби моментално топоро. Замана като древен викинг и удари прасето с тъпото у челото. Оно падна на колена и за да глеа като петокласник тъпанар ели политик у парламентарна комисия.

Те тогива Монко се фръли на живот и смърт и нанесе своя поразяващ саблен удар. Косто рухна и не се изправи нивга повече. Настана тишина, като след сека епична битка. Пенка, жената на Монко дръжеше примрела миникио до гръдите си, а Ненка (другата снаа) беше скрила Спас поди полата си.

Спас беше млого перспективен момък, за своите 7 годин още не беше обладал буквите и числата, ма обладаваше иначе 70 кила нето тегло.

– Тато, чичеее, я съм гладен вече, сакам мръвки, еде ми са месоооооо – прирева детето.

Ганка дигна отново бойната гьостерица и изрева кански:

– Пияници пропаднале, едно прасе не моа закояте без мене, чуате ли детето, гладно а. Почвайте го, да ви не почвам я. Снаите да онасат децата, я ше ги гледам и да са излачат да миат чирва и дреболии.

Настана време разсилно и усилно, след два часа пребутванье, къде почна с дранье (на метър кожа по две кила вино за тримата), мина през тумбенье, сеченье на ребра, мианье на чирва и тем подобне, прасето беше оправено.

Разбира са, преди тава рибицата са беше подпръзолила къде една тавичка с лук и кротко цъцреше у далапо на шпората.

Мъжете са олетеа у къщи, целите у тиня, кръв и лайна. Понечиа да приседнат къде софрата, ма тигива са препречи наша Ганка.

– Излачайте са от тукее, пустиняци! Съблачайте тиа дрей, остаила съм ви други. Они па не са прани, ма не са и лайнени. И да си измиате ръцете. Мъжете са преформиа набръже и са подредиа къде масата.

Седнаа и снаите и дечорете, тигива Бонко са изпраи като канара, свали си капата и рече.

– Деца мои, я съм силно верващ, не мом у тоа момент да седнем да пиам без попо. Он ми а опора, коги вазе ви нема – просълзи са старият. – Женичке, де викни Цако, да та поживи Господ.

Ганка, кво да праи коги са намесени религиозне работи, излете се пред къщи и са прозина като врътоглав човек по влак:

– Цакоооооо, довлачай са, пияницо пропаднала, че оня моя неще да седне без тебе, ни да са мрътви, ни да гньете.

Тозчас из съседния двор са понесе крехката 150 килограмова снага на попа, он беше мерило у селото за големина на прасе. Да стане поне колко попа, по тогива ше го кояме, така си говореа орицата у Поповци.

– Идем, идем, добри орица, а с мене и Бога улаза дома ви. А добър ден, ма малко, малко ми сипете, я нали знаате че постим тия дни – хрисимо са увлече и он.
Ганка му сипа къде кило мръвки и един буркан рикия. Попа постеше само тлъсто месо, че беше гастритчия и блажното му смазваше мешината, кисало зеье не едеше зарди киселините, дека му докарва и вино не пиаше, коги има рикия. Що било много калорично и са дебелеа от него, е коги немаше рикия стигаше до 5 кила вино на едно „постенье”.

Он са изпраи, изправиа са и орицата, извади една паспаива библеа и промрънкя една молитва за благодарност пред Господа за таа скромна трапеза.
Настана едно яденье и пиенье, къде женичките милите и едното детеце сукалче гледаа и са чудеа – колчав е един човешки мех, а колко яденье и пиенье моа да са сбира у него.

Господ са чуди, чуди, па фана та пръзоли един облак нади селото, та ни да гледа, ни да види.

30. 12. 2014 година

град Монтана