На 30 май 2016 година Монко Тупанкьов са събуди, сак че са а родил, ма ако некой беше питал маки му, по-добре ич да са не беше раждал. Она женицата са нада, нада тоа да стане човек, па по едно време са пренесе отдире, та да а не тръка тоа догледник.

Иначе он не беше лош, беше олекотен вариант на бидон за кисело зеье – 150 литрака, тип анти камила – моаше да пиа 10 дена, без да са труди, обратно на камилата, дека моа да гръби 10 дена, без да пиа.

Та Монко Тупанкьов беше сънувал, че има 500 кила рикия и са чуди отдека и откоги да ги почне, от пръвия бидон ели от вториа, от сабале ели от обед.

За тава са нуждаеше от евроконсултация, надена едни чели, препцува мачката, ритна две голешиви кокошки и пойде къде селскио информационен център. По пъта го нападна един овен любовчиа и Монко го би на фотофиниш, като у последнио момент успе да рипне на един дуд. Потните му чели останаа доле, та овеня полвин час ги лиза и са отръква от дудо, та Монко са зачуди на дека е пошъл тоа свет, та овен да са стръви на пияница.

В тоа момент са появи собственичката на овеня, баба ти Муца Пръличкова, та го надена с една суровица през пръицата, ча овеня рече „крачежле“ и са оттегли безславно да скубе трева и да си отръква подутата пръица у един ладен камик.

Монко Тупанкьов са спущи у челите си като цифка у нова кръпа и с бодра крачка са отпрай къде центъро, като не пропущи да препцува овеня и таа клекава бабичка, дека си не седи на гъзерете, че овнье ше ми глеа.

Общинскио информационен център са помещаваше в едно собле, дувар до дувар с кръчмата, та да моа по-лесно гражданьете на селото да са додебат до евро консултации.

Предо помещението са беа изпружиле две знамена, едно наше и едно синьо с петолъчки. Монко млого са зачуди къв е тоа куманизъм, ем син, ем с повече петолъчки и оно мининки, та мининки. Ама таа работа с мисленьето беше за учени ора и он за тава дръпна вратата и са муана у центъро.

Онътре са беше изврънал на един френски стол местнио еврочиновник, Пенко Бръдаров, евро експерт, но и местен тумбак и пияница.

Беа му туриле един кампютър с голем телевизор, и две колонки, а от них клепеше сръбски джаз и пауър прогресив. Пенко таман надигаше една цекленкя от известната марка „Коли-Коколи“, пълна с течност със съмнително белужняв цвет, та да а безалкохолно. Монко така го тупна по гръбо, че оня си напълни кривото гръло и зе да клокочи и да гръгори като давен пор. Най-после са оттъкна, оригна са и дружелюбно рече:

– Кво стана бе, пустиняк?

– Па те – мъдро му отвърна Монко.

– Закво си са довклекъл?

– Абе я сънува един сън и знам, че само ти моа го разтълкуваш? – загадъчно рече Монко.

– Казвай, че ми писна да работим и мислим да прерипнем до пункто, да пиам една бира неколко пъти.

Монко го запозна със съня си и с учудванье глеаше изумлението в мъдрите и подпухнали зръкеле на еврочиновнико. Навънка задуха европейски ветър и двете знамена запръпраа съвместно и некак си зеа да плякат евроинтеграционно.

– Яла да идеме у кръчмата, че тава са работи европейски и строги и нема тава онава, я ше та черпим – експертно заключи Пенко.

Седнаа у кръчмата, барманката ги пита кво сакат, они й отговориа, че сакат да а муаанат по един път, ма она нги донесе по една бира „АЛмстел“.

Пенко потупа аверо си по пепеивата дреа и почна да го запознава със схема по оперативната програма за иновации BG 052016 „Варенье на домашна рикия с цигански крадени сливи“.

– Монкоо, Госпот та изпрати. И оно та изпрати навреме, я за тава и съм верващ. Глей кво, изпаднаа ми неколко каруци с крадени сливи от едни братя ромляни, без пари ми ги дават ората, ма требва да ги земем веднага. И ше ги земем, накарам му. А ти, глей сиги кво са сака от тебе. Ти ше извадиш твою таен казан от кочинята къде го криаш. Молчи, молчи сиги. Дако немаш казан. Сичко знам я и съм напраил план за действие. Водата са ти ги спреле, ма я съм приказвал с оня венгер дедо Пъли Чръния, он ше даде вода от ним, а я ше му дадем 100 лева. Мичко горскио ше земе 500 лева, а че стури у заднио ти двор 10 кубика дръва. А целата операция я финансирам я. Я друг път. Финансира ги европейскию съюз, голема работа а тава. Ше изпишем я едни пари за рекламни брошуре 2 000 лева. Ше залепим две ратии, една на фурната, една пред пощата, а мое и три – една на гробищата и те тава а. За тебе е полвината рикия, така че ти си нещо като пророк. Съню ти ше са сбъдне, а освен тава си и пияница, полвин тон рикия за тебе.

Монко Тупанкьов са протегна и направи с Пенко Бръдаров такова официално ръкостисканье, че тава за приемането ни в ЕС изглеждаше като от селски сбор.

След две длъги и безметежни седмици малък финансов поток от 2 000 лева европейски пари са превърна в тънка струя сливова рикия и облагата започна да пълни бидонье и бидончета, туби и тубенца, шишета и шишенца. Манифактуркята буаше на пълен оборот, когато в последния й работен ден се случи нещастието.

Дедо Пъли Чръния беше набрал един жежък телефон и в тоа момент пред дома на нашио производител и иноватор са запре една дръжавна кола, а от неа са излундзи един крепък, 160 литров митничар.

Бутна он вратницата и улена навътре, та Монко го виде, коги оня виде казаня.

– Охоооо, я виж кво си имаме тукя. Незаконна дейност, вариме нелегално ракия, ами какво да направиме сега, ше пишеме, ше плащаме и сълзи ше бришеме.

Митничаро извади едни ратии и бавно почна да пише, толко бавно, че коги долете еврочиновнико с неговата дръжавна кола, беше минал само неколко реда.

– Добър ден, другаро митничар. Тава къде видите не а тава, къде мислите. Тава а производство по един цръковен европейски проект BG 052016 „Конканье с домашна рикия и християнски ценности“. Яле го и ръководитело на проекта, поп Ставри.

От колата са издена поп Ставри и са огледа много набожно. Напраи две крачки, прекръсти са и хрисимо рече:

– Сине, не съди строго, що от нашио Съдник по-строг нема. Он при тебе нема да доа, ма ти при Него ше идеш. Я съм по-дрът от тебе. Вече ше съм там. От кво му я кажем, от тава ше зависи дека он ше та прати. А я мислим да му кажем една добра дума. Те сега си дошъл да събираш дарение за митницата и господин Бръдаров ти а приготвил един миничък плик, зими го и да го ползваш за угодни дръжавни дела.

– Ама разбира се – каза митничаро и фръли ратията у огъня – па требваше с тава да почнете, да пишем я акт на богоугодно дело. Госпот щеше да ма убиа, ма Госпот ма обича и за тава ви прати преди да напраим грехо. Останате си със здраве, а плико го оставате у жабката, да го не пипам я с тиа грешни ръце.

След малко дръжавната кола си пойде, у жабката й кротоко дремеа неколко столевки дарение, къде скоро щеа да са преврънат у нов джебен телефон за митничаро, тръгна си и попо, у неговия джеб също почиваа неколоко столевки, ма по-така традиционалистки – щеа да са приврънат у пиенье.

Пенко Бръдаров въздъъна, изтръка потното си чело и фръли един кръпей у огъня.

– Монко, тава европейската работа а млого сложна и млого отговорна. Требва да моа да работиш с паре, да моа да работиш с ора и да моа и да работиш с дзверове. Ама я за тава съм тука, да мислим. И ти за тава си тука, да действаш. Ние сме двете ръце на българскио европеец, умен и як, нали за тава а таа Европа, да цицаме, да цоцаме и да моцаме.

Монко Тупанкьов го прегърна и го потупа по раменьете, после улена у помещението, зе една кофа рикиа от таа на Пенко, пресипа си а у неговата си, а таа на Пенко доплъни с ладка водица.

Полсле излена навънка, зе маркуча и си разлади челото, връто и пръицата.

В този момент задуха вятър, уморен беше този вятър, идваше от много далеч, чак от Брюксел, бе минал през много села и паланки, бе видял какво ли не по тази пуста Европа, та нежно погали морното и отрудено чело на Монко Тупанкьов.

Он са муана поди сушината и излете с едно танаке креден боб и почна да го веа. Нищо от Европата не биваше да мине от тука напразно.

P.S. У произведението е налице продуктово позициониранье, я пари от ним не съм видел, ма они от мене са виделе.

27.06.2016 година

град Монтана