Един ден един комшиа – Ристо Гламавия – цепеше дръва на двора, ама нещо са беше разпръчил яко – гол до кръста, с една остра шапка от весник „3-та възраст” на главътъ и псуваше като амалин по животнете, дека скачаа покрай него:

– Цач, дееба вашта мамица рогата!!! Уя ли ми дирите туке, сеги баш коги цепъ дръвата, дееба вашта мама шашаригава деебаааааааа…

Та некакъв убаф монолог са заформи. По едно време къде него са приближи една съседка – дръта, злобна и голема клюкарка. Ристо ич ги не обичаше таа, че ги подозираше, че му бе отровила кучето лани и само чекаше момент да ги наглАси къ той си знаа.

Спре са до дувара тя, погледа Ристо къ надува с брадвата и почна да го разпитва:

– Ристооооууууууу… Вчера та видех на спирката на рейса в градъ. Ко праеше тамъ?

Наш Ристо са изпраи и рече:

– Абе мани че къв хал ми доде до главътъ тогива… мани, мани!

– Не думай ве? Какво станало?

– Абе къто чеках, иде една булка, дека ги не познавам и носи една голема чанта. Спре са до мене и ма помоли да й наглеждам чантата, докъ иде да пие вОда. Язе и викам „ми варай я тукее, нема кой да ги земе”. Остави я булката и избега нанекъде. Ама минаа 20 минуте и вече ша дожда рейса за село, а тая спрънджа ги немаше още да се връне.

– И ти кво напрай бе, Ристо?

– Ами тамън мислех да ин ги заеба торбътъ и са появиа едни полицаи и доидоа при мене.

– Ами?

– А, през уя са ми, я са не плаша от тиа урковци, ама почнаа да ма питат на кой е торбътъ, що е при мене и така нататика…

Я им казах, че е дошла една свлеч при мене и ми е остаила тва да го наглеждам, ама си еба капаците нанекъде и избега, та са чуда и я кво да праа да го еба. Нема ни жената, ни гявол.

Тиа полицаите само рекоа : “Бегайте сички ора настрана!” и заградиа чантата…

– Аууууууу и кво стана? Разправай де!

– Ми ората са уплашиа и са дръпнаа настрана, че мое и бомба да има, ба ли му майката шантава! С тия атентате де ставаа… и я са понасрах малко! Отвориа тиа чантата полека… и да и го набия на таа дека остаи таа чанта, дееба и кукумицинете, дееба в гъза пепеливи деебааааааааа…

Тука Ристака са ядоса яко и па продължи да ганади около 2 минути, без да повтара. Ама дрътата вещица го прекъсна:

– Айде думай какво стана като отвориа чантата де, какво извадиа от тамъ?

– Абе кво, една главЪ извадиа, майкята му дееба откачена…

– Ауууууууууууууу, каква главъ бе, Ристо, пуст да опустееш?

– Уйова главъ извадиа, да ти сера в устата червиви, дръта смрад такава! За уй ли ти требваше да ми тровиш кучето ма, вампир откачен? Бегай да го еба, че излаам е така те къ ма гледаш и та насичм с наджака – ебал съм ви в боклуците замирисале, дека останаате в таа маалъ, та не измрехте, дееба тоа ториляк аз дееба…

И по натам го не запомних какви ги реди, щото като влезеше Ристо в цикъл, ставаше страшно и не моеш запомниш сичко, вервайте ми!

И оная си тръгна без да каже нищо (едва ли и моеше да са мери по приказки с Ристака).

Изводът е да са не оядате с ора от Северозапада, па камо ли да им тровите животнете, че мое да попаднете на некой като Ристо Гламавия и хем да ви преебе, хем да ви натири, хем да ви псува до откат, а мое и да ви напраи на поплесък!

Афтур: Любо Миланов