Земята беше скована като камък от пронизващия студ. Тревата беше замръзнала. Небето бе сиво и непрогледно. Селото беше постлано като в шепа. Около 100 къщи. Пушеше един комин. Само един в цялото село и толкоз . Къщата беше стара и схлупена с изпопадали керемиди и разсъхнати пенджери. По прозорците имаше пукнатини залепени с вестници. Една малка лампа осветяваше малката соба. Само една в целото село и толкоз . Вълците се спущаха сека година, ама вече немаше какво да търсят. Имаше една коза. Една за целото село.
Бабичката излезе и архаичната врата изскърца. Сигурно се чу в целото село. Тя беше превита на две, носеше три елечета и два чифта вълнени чорапи в пробитите галоши. Бръкна в джоба на престилката и с премръзналите си старчески ръце извади пълна шепа. Жито…
Хвърли го насред двора, повтори и потрети… Селото се събуди, рояк врабци изскочи, като че ли от нищото и се нахвърли бесно на семената. Може би беха 50 или 60 врабчета. Полски. Пълнеха лакомо своите тънки и измършавели гуши. Бабичката се подпираше на каменните скАли и се усмихваше. Скоро не беше останало нищо и врабците излетеха отново и се скриха от студа.
Бабичката имаше жито от арендата, която получаваше всяка година за нивиците си извън селото . Колко и трябваше на нея, тя отделяше, а другото разхвърляше в студените зими на врабците. Само в една фурна се печеше малка питка. Само една за целото село и толкоз…
Житото изтрополяваше ден след ден, по каменната земя и врабците се спущаха отново и отново. Криеха се по стари обори, изтърбушени къщи и старата църква. Гнездеха и по дърветата.
Преди години изскачаха като бесни от синорите по сто, може би двеста. Сега беха малко. Синорите и нивите се сливаха в едно. Само една нива се работеше през летото, само една в целото село и толкоз…
Падна голем снег. Високите круши в двора на бабичката започваха чак от клоните. Бабичката направи с огромни усилия една пъртина. Бръкна в престилката и хвърли житото в снега. Пернатите се спуснаха от замръзналите гранки и изкълваха всичко. Те, козата и един стар мачок, който не мърдаше от под печката беха единствените и другари.
…
Врабците чакаха вече втори ден, но жито немаше. Във фурната се печеше последната питка в селото. Толкоз. Една жена бързаше в двора. В бързината бутна от каменната мивка две чаши жито. Варено… Това беше и последния дар от бабичката за врабците. Варено, подсладено жито. Комина замръзна и се сля с другите. Не пушеше нито един в целото село. Лампата светеше постоянно, докато една нощ тънката жичка не издържа на напрежението и се пръсна. Това беше момента в който селото умря напълно. Козата я закараха некъде. Вече и вълците не идваха. Само врабците търсеха оцеляване в пустото село. Само те в целото село и толкоз…
Радослав Д. Тодоров
20. 09. 2015