Гулем град е Багдад! Древен и се намира в „Плодородния полумесец“ – люлката на цивилизацията. Не тоя „Полумесец“, който е върху знамената на много от ислямските държави, а „Полумесеца“ като географско понятие. Четете и са учете! Върнете се 3 000 г. барем назаде и разберете за какво става дума.

Там е бил РАЯТ! „Едем“ е бил около Персийския залив. С несравнимо повече дъждове, приятен и по-хладен климат, земя – плодородна, народ – не като сегашния, а работлив и предприемчив – целата Земя населил…
Сетне са измуулузиле, станале мръзеливи, мръсни, докачливи, отмъстителни арапе. Тия, които останале там, де…

Другите – разселилите са – бориле се със студа (още е било Ледниковата епоха), с неандерталците у Европата, със саблезъбите тигъре, мамутете, бизонете и… Станале ора!

Ония си останале близо до ората, ама не баш. Почти са затриле – пустиняк и жега станало тама – сал камили, песъци и дюни… Вода нема никъде!
Натириле ги другите по-силни, умни и предприемчиви народе у пустиняка. Никой им го не сакал, а и за какво му бил!?

Нашият праотец – Исперих, де да е знаел, завалията, че там ша намерат петрол!? Той е дирил ценностите на тогавашното време – вода, плодородна земя, пасища, богати за стадата и народа му. Това, дето сега му викат „Дръжавна политика в развитие и переспектива“. Мислил е човекът, по цели нощи сигур не е спал… Да му пребъде племето. Ама аде де!?

След 1 300 години сичко са срина! Ония забогатеха, развъдиха са, на път са да превземат света…
А ние с „водите“ (кой има толкова добра вода у светъ!?), земите плодородни и тучните пасища, дето всеки ги е желал, дето сме ги защитавали с кръвта си и цената на поколенията (мрели сме във войни и въстания непрестанно) – какво спечелихме!?

Сиромашия и унижение! Де да е знаел ханът, та да са засели у песъците на жегата? Де да е знаел, че тама е петролът и бъдещето? Не можем да го виним! Праведен е бил, мислил е за назе…

– Цветанееее… Знааш ли квоа Ирак?
– Знам, Гето, чел съм за таа дръжава, ама не съм одил.
– А я съм одил! Сеги са връщам от там, знааш, на жена ти пердета копринени донесох, щото миа кръсница и я уважавам, но… Не е добре там! Тука си е убаво! Пари спечелих, добро на сички окол мене направих, ма не ма карай да са връщам па там! Не щъ, а и вече одрътех, а и немам нужда. Изучих си дъщерите, изжених ги (то едни зетове случих, ама къ да е!), унуци гледам вече.

– Цветанеее… Зле е там! Жега, пепеяк, цигания… Наще цигане нищо не са! С мед да ги мажеш. Цигане ти да видиш кво са вика… И да не мислиш, че съм живел у Багдад? Кой ша та пущи да работиш там!? Бай Тошо им изучи инженере, проектанте… И тия те – същите цигане си седът у Багдад, а назе, белите ора, дека са мислим за чорбаджии и много умни – засилват ни в песъците у жегата. Ни жена там, ни вода, ни зелено! Де са тука наще тръпки с чушмите, Чуката и Манастира!? Рай е тука! Овци, крави пасът, врабчета секакви цирикат, таралеже щъкат, зайци прибегват… Керкенезе отгоре ги дебнат… По Скъта жаби крекат, щръкеле газат из Ливагето, магарета ревът побити по поляните… Красотъ!
А там, у пустинята за седам годин видех сал един варан. Ша ма питаш: „Кво е това варан?“ – Гущер е. Като твоя – зеления на лозето, дето ти го варди и ти не даваш на бабичката да го преклъца с мотиката. Жал ти е, значи!
Ама, ако видиш оня гущер – вараня, нема да ти е жал, а ти, чако че си жаловит – веднагически ша го довръшиш.
Зла и противна гад е това вараня, Цветане. Не е полезна като твоа зеления гущер, дето еде бубалечки секакви и най екологически ти варди лозето. Пести ти пари за препарате и пот за пръсканье.

Онова, Цветане, си е крокодил! Ама в песъците и по-дребен от крокодиля. Дребен, дребен, но добре че са не въди по назе. Дете дор 2 годишно може да глътне! Ептен ша са затриеме, както са не раждат дечурлия.

Говори, говори, говори Гето Тонкин – пръв приятел на баща ми. Пият, мезят, Хубаво им е, че не са се виждали от 7 години. Единият говори – изплаква се, другият не знам дали го чува… Просто му се радва – дошъл му си е приятелят от „Тугина“ и ще му е вече светло… Обича си го!

За кой ли път повтаря Гето:
– Цветане, по убаво от тука нема!
– Знам, Гете! Не съм мръдал от Галиче и най много да ида до Бела Слатина за документе и до Крушовица на пазара. Гете, кажи ти оди ли у тоа древен град Багдад? Кво виде?

– Одих, Цветане! За 7 годин един път отидех на ескурзия да видим старините. „Кви старини? – си викам – у Галиче, на „Пиката“ е имало селище – доказано на 6 иляди години! Кво да им гледам, като 6 години не съм пил!?“ Цветане, там е забранено пиеньето – ислям! Багдад, обаче – гулем град – има по сичко за секиго. Намерих я, кво дирих. Изпълних си и „програмата минимум и програмата максимум“. Но… Багдад неа Галиче… Затрих са! Човека, шофьорина на рейса, дека ни закара каза:

– У 5 часа да сте тука те е на тоа площад!

Добре! Знаеш, я съм изпълнителен – от подофицерски джинс съм, и ти си от такъв – квото кажем – сечем!
Но… пийнах, Цветане и са затрих!
Бре, ами сеги? Ни език знам, ни къ да попитам… Арапе много! Щъкат като плъъве из тиа тесни сокаци. Хъката мъката – дума не разбират! Пробвах и на руски, и на влашки, сръбски и цигански – нищо! Сал гледат под око и нещо викат и сочат.

Бегам на къде сочат – още повече са опетлах. Айдеее… – викам си – Гетооо… до тука беше! Ша та изедът като нищо, на чеверме ша та изедат тиа гладни цигане!
Времето наближава, човека, шофьорина каза:

– Не чакам никого ни минута!
Чуда са да ти кажа ли кво напрайх и къ са спасих?

– Кажи – гроб съм! – татко целият е в слух.

– Ша ти кажа, имам ти вера, ама да знааш – а го разправи на некого – а нема повече живот за мене у тава село, а на друго место ми са не живее. Направо камика на гушата и у „Ямболя“. Ти ша ми береш греха!

– Не бой са!

– Ревнах! Ревнах като мънинко дете, Цветане и са тръколих у пепеля! Ама як рев, къ не съм ревал и за мама! Събраа са ония, развикаа са, доде некакъв полицай, викна патрулката, закараа ма у участъка, намериа некаква рускиня преводачка и са разбрааме.
Спасих са, но много ма е срам! Стига са сме! Стига! Нали уж обеща!

Татко много му се сме. И не само тоа път, а и винаги, куто се видеха. Не злобно, но от срце! Гето тръпеше – нали за това са приятелете!? Спази си татко думата и отнесе тайната в гроба. Никой не разбра! Гето също го нема отдавна, Бог да ги прости и двамата!

Ча сеги я споменавам случая. Доно чичо Гето да ми прости.

Ако не – ша си бера греха!

Тодор ГАЛИШКИ