– Тошооо…уу…., за кво, мама, учИ!? За кво, мама, завръши със златен медал!? Я не съм си арчила парите да та пращам на солфеж и тромпетка – бела да ти купувам, та ти като студент да я пропиеш, квартири да плащам и с хазаи и Енерго да са разправам, и бременни моми да абортирам… Да са червя и в земята да потъвам, и колете по теснолинейкята да ти пращам, а ти да ги едеш и пиеш с приятеле…
И още иляда пъти – за кво!?
За това ли, бе мама, че да работиш с цигане и турци!? За това ли, бе мама, да са катериш по скелетата!? За това ли, бе мама, да та съдат до гроб, че некой си са е напил и паднал та са утрепал!?
Цигане! Ти с тех може ли да са опраиш? Що теб ша тормозат?
Я съм та учила, мама, и от залъка съм си делила, да одиш с костюме. Три съм ти купила досЕги и още три ша ти купа, ама да не седът у гардеропете като сеги, а да ги носиш! Иначе файдъ нема и сал плескаме пари.
Айде, зимай са у ръце!
И затвори!
Така и не можах да я попитам как е със здравето.
Тодар ГАЛИШКИ
„Така и не можах да я попитам как е със здравето.“
Щом не спира да дъдре, добре е! Майки, бе Тодаре! Досадни като квачки и безусловно всеотдайни към чадата си. К’во да ги праиш, освен… да ги обичаш…
А ти, глей да се земеш Уръце!
Ох… Обичам си я и си ми е добра. Най дОбрата! Ама не млъква! От три месеца най малко и бил развален телефоня и само може да говори , а нищо са не чуе, ама ча сеги разбрахме като си отиде детето. Това е щото се меле.