Седим си я у къщи. Седим и ревем. Ревем, що жена ми ма е изгонила от любовното гнездо преди нема седмица. Оно беше у Русе (каде ноември 2015). Ама вече съм у родниа Видин – зоната на из(Г)рева. Само у нашиа край слънцето изгрева така, отками Дунава. На ониа у Русе, като им каеш, са смеат като врътоглави шашкъни. При тех залезва към Дунав и не верват бе. Немат глобуси сигурно. Еба ли ги и тех. Та седим си я и само лоши мисли по целата глава. А и цела седмица само ям и връщам. Нерви деба.

И ка си мислим „тава шъ е краиъ“, така ми звъни джесеема. Стилян воевода от Русе – истински другар. Вика – „Не си добре, виждам. Фаштам влака и идем!“ Епа верно доде. Сутрината беше тетука. И решил да ма излекува с рикиа, рикиа и вино. Баш на седми декември (я съм са родил тогиа). Решиме да одим за риба. Седаме си на брегъ, отвориме си рикиата, пиинаме. И тетогава стана тава, каде ме излекува – идат две пумиарчета. Деба, ка си зареждам пръчката, едното зема, та се фана на мойта. Куката на земята, замерисало му, та заапа. Куче бе! Деба, сичко бех фаштал на Дунава, ма куче… Как и да е. Откачих го от куката и тоа дзвер като ми легна у краката – не мръдна четри-пет часа! Викам си „Те тава е знак от Оня“. И го зимах с мене.

Я толко за човек не съм се грижил. Наложи се да ходим у Немско и го оставих на Майка Ми. Он я е влачил по земята, коги не съм бил тука – целата начупена, синя. Ма па не го е исфърлила! Оти и она е видела нещо спецялно у него. И я седе, да ма вали дъжд и работи по немско, ма се прибра. А кога се прибрах… малиии. Оня ме чака на вратата – и ревна, деба. А беше минало кам годин! Оно и азе ревнах. Помни ме гада. И сеги ми а пръва дружка. Они шефовете ма викат пак у немско, знам оти че искарам пак пари там. Ама имам тука ена душа – Куче Методи. Така си го знаат сички. Он се грижи за мене. Я за него. А и сме станале звездите на квартала. Квартал „Химик“ – Видин. То и нема ногу кучета да се казват с български имена тука. И така стана, оти вече нема да ходим никаде. Не ми дава душа да го остаим! Он ми вика „Добре си се върнал, копеле.“ И ма запозна с кучкарките, каде си водат и техните пуми. Абе – голем кеф!

Май тава ми а липсвало тука – едно куче. Ама те, после дванаес годин извън бащиниата, се върнах.

Ше се бием до последно! Връъ му го!

P.S. Я му написах у паспорта,че е порода „дунавска овчарка“. И гледам са как да му защитим географското наименование. Они ми са смеат, ама след години, като се види, оти тоа е пръвоизточника на таа порода – ше требе да плащат!

Алекс-Готвачa