Виа гледале ли сте филм, къде нема ни една жена? Ма грам, и женски глас даже да са не чуе? “Врагове” на Светослав Овчаров е баш текъв.
Е, верно, прикаат си отвреме-навреме за сгодни женици войниците, ма те нали войници на фронта, девестотин и тринаеста година, за кво друго да приказват.
Добре, че в България (още) нема разни изискваниа към тоа род искуство… Ма тава а друга тема. На актьорете, къде играат, инги прелича. Мноооого са добри. Моя пре-предеда е убит тогива, на обсадата на Одрин. Чуда са кво ли му а било там на фронта, и дали неко от теа образе на филма показва нещо от него…
Начи турците са загнездиле тиа наще на брегъ некъде на Мраморно море и ги млатат од морето с един броненосец, къде наща артилериа немоо фръли до него. Башкъ наще са чудат кво да праат с войника по прекор Арабиата, къде са паникьоса кога за малко да го утрепат турците, за да вика “ставайте да си бегаме дома” и генерала набръже го осъди на разстрел. И така са почна.
Войнъта текава, квато е. Нема героичен патос, сал умора и опънати нерви до скъсване. Е, личи си тънкото джентълменство, човешкото и чуството за дълг в таа ненормална обстановка. Къде вечната неуправиа отгоре бръка иначе кадърни ора, да свръшат работа. Секи от тех с различен багаш, ама мотивиран, къ му викат сеги.
Малко а сбръкано, ма показва нещата баш къ са си. Кога сака а са връши немислима и непосилна работа, дружно са впрега сила, къде никой не е и мислил, че ги има. Апа коги работата а свръшена, ели па отпадне, наместо да са распрегне силата, секи ползва неговата си на пустиняк.
Големо прибиване. Жега, дъж, студ, нема измъкване ни от войнъта (щуретиата одвънка), ни от щуретиата вътре.
Ша питате: добре, ма кам ги враговете, умре ли Арабията? Е ша разберете, ку гледате филма.
Е ви трейлър: https://youtu.be/50zCYZGi7cU
Ей, да знаете, тава летно кино в парка без пари е идялна работа. Да са живи и здрави ората, къде участват в таа работа „Блок кино„!
Снимкята а земена оттука: https://impressio.dir.bg/kino/svetoslav-ovcharov-predstavya-filma-si-vragove-v-kyustendil