Видите ли ги таа ратиа горе? Тава а писмено доказателство за големото издевателство. Таа работа неа отсеги. Неа и от деведесе и пръва. Почнала а преду 75 годин и нема спиранье. Щото за текива работи лесно са намират приемници и падуане. Прибиванье!

Таа земъ, къде пише на ратиата за неги, а дарена в средъта на 30-те годин, от ората в бедното село, за училището. Преставлява некъде между 5 и 8 процента от сичката обработваема земъ на селото. Текива са били ценностите – мое да а сиромашиа, ма немое да а дивотиа. Приоритете, къ инги викат сеги наушким.

Къ така некви ора прес 90-те са решиле, че моо са распореждат и да земат таа земъ, а друг въпрос. Кво са напраиле с неги а трети въпрос, апа четвръти е тава къде са тиа останалете декаре.

Да ви казвам ли с рента от 1600 декаре днеска кво училище мое да има? И покрай тава кви други работи? Па и с 200 декаре нема да а зле. Ама нема.

Скоро и училище даже нема да има. То училище отдавна нема, ма и сграда нема да остане. Нема нужда да обеснявам що.

Тава неа било сал в едно малко село в Северозапада. Станало а насекъде. Тука показвам сал едно веществено доказателство. Сички знаем кво е сега.

Идат изборе. И водъта са мъти.